След като „сдъвкаха“ извеждането на „касичката“ на Фетхуллах Гюлен от България, е време за коментари.

Време е, защото вчера турските медии имаха тази възможност далеч преди нас, пише Евроком. Време е, защото Реджеп Ердоган се похвали с действията на родното МВР, така, сякаш е негово. А ние ги оплюхме набързо – горките те...никаква подкрепа отвътре. И за каква подкрепа си говорим, като ни взимат за балъци – не само чуждите, ами и нашите. Така ни взимат, та чак си го казват. Имало процедура законова за присъствие на омбудсмана на границата докато извеждат Бююк. „Има ама не и за нас“, ни казаха почти незавоалирано от МВР. А права, конвенции, конституции? Къде ти...

Ердоган каза, ние изпълняваме. Дали под натиск или просто като услуга, никой не обяснява, а очевидно според тях не е и нужно. За пореден път показахме в каква демокрация живеем, за пореден път се готвим да станем поклонници на някого – безусловно, наивно, ей така. Веригата е проста дори за случаен човек, камо ли за запознати – първо съдът отказва екстрадацията, защото Турция няма мотиви и за да се покажем на независими във властта „разтягаме дъвката“ надалеч.

Абдуллах Бююк иска политическо убежище – по пътя на своя „ръководител“, обвинен, че е подготвял преврата от САЩ. По същия тоя път на логиката би следвало на 29 юли, с вече постъпило искане от Турция, да му го предадем, за да го съдят, молбата на Бююк е следвало да бъде уважена. НО президентът отказва, защото...? И тук никой нищо не казва. И тук се сещам за думите от вчера на обвинения в тероризъм французин, който ще екстрадираме до дни - „По всичко личи, че тук не важи презумпцията за невинност“. Да, ние осъдихме невинен до доказване на противното човек – или на смърт, или на бавна смърт. И в двата случая „предателят“ станахме ние. Предадохме законите, предадохме територията си, предадохме всяка надежда за самостоятелна държава. В името на какво питаме ние? Питахме, но отговор не получихме. Защото родната полиция отрича, мълчи и си мисли, че някой й вярва.

За какво доверие в органите на реда говорим? Когато ти казват директно, че има процедури, но не са ги спазили, пак чуваш гласът на нарочения за терорист, който в момента е по-искрен от гласа на властта - „Не ми се спазват правата“. Държавата на неспазеното сме ние и докато съдим Ердоган в крайност, диктатура и безправие, е редно първо да погледнем в собствената си „паница“, защото ако има заплаха за националната ни сигурност от присъствието на турски гражданин, е добре да знаем откъде идва – оттук, или отвън?