В района на Таш баир се наблюдава висока концентрация на важни археологически обекти

Разкопките на Таш баир край Русе изненадаха археолози. Преди дни приключи поредният етап от съвместния проект на Националния археологически институт /НАИМ/ към БАН и Института по праистория и средновековна история на Университета в Тюбинген /Германия/. Разкопките се провеждат всяка пролет и есен от 2018 година. Археологическата експедиция е съсредоточила вниманието си в района на Таш баир около Новград.

По думите на д-р Свен Конрад, ръководител на разкопките, с различни методи са изследвани селища, укрепления и гробни комплекси от различни епохи. В района на Таш баир се наблюдава висока концентрация на важни археологически обекти. От една страна това се обяснява с удобното местоположение и добрите условия за заселване. По думите на археолозите възвишенията на Таш баир са били почти непрекъснато обитавани от неолита до края на Първото българско царство.

И тази есен в продължение на месец на разкопките работиха български и немски археолози, съобщиха от Община Ценово. От българска страна участваха д-р Владислав Живков от НАИМ, д-р Върбан Върбанов от Регионалния исторически музей в Русе и Светлана Тодорова – докторант в НАИМ. От немска страна освен д-р Конрад се включиха и двама студенти. В помощ на специалистите бяха и 14 души от местното население.

"В този участък на Дунавския лимес за първи път беше изследвана римска сграда, открита чрез геомагнитни изследвания. След разкритията се оказа, че сградата е с приблизителни размери от 13х9,80 метра и е ориентирана в посока север-юг. В северната страна тя има портик, състоящ се от три колони и анти т.е. разширените странични стени, оформящи входната зона", сподели д-р Конрад.

По мнението на специалистите сградата е с основа от ломени камъни в льосова спойка с прикрепен зид от глинени тухли, а покривът е бил изграден с керемиди. Участниците в разкопките са на мнението, че част от камъните, използвани за градежа, са били извадени и използвани отново. Сградата е пострадала допълнително и от съвременната обработка на земята. По време на експедицията в района изследователите успяха да открият сравнително голямо количество от инвентара на къщата като фрагментирани керамични съдове., лампи, хромел за зърно, железни инструменти. Сред находките се отличава и малко оловно огледало.

Според откритите материали сградата може да се датира в периода от края на втори до началото на трети век. Към момента не е ясна причината за напускане на сградата, чийто покрив впоследствие се е срутил.

Две са хипотезите на археолозите за предназначението на къщата. Първата е, че тя е основната сграда на вила рустика – типично римско земеделско имение. Другата е, че представлява част от село. При първата възможност римското вилно стопанство трябва да включва и стопански сгради, чието проучване предстои.

"Въз основа на нашите предишни проучвания можем да заключим, че вилата или селището очевидно е била част от гъсто населен район в този участък, където Янтра се влива в Дунава. Предвиждаме римският селищен живот и негоното развитие в района на река Янтра да бъдат във фокуса на съвместните българо-германски изследвания през следващите години", допълва проф. Конрад.