Заплатите формират 56% от семейния бюджет

Доходите нараснаха с 13,7% за година

Разходите на българите за здравеопазване нараснаха с близо 44% за година. През последното тримесечие на 2019 г. разходите на всеки човек за здраве са средно 118 лв., при 82 лв. година по-рано, обявиха от Националния статистически институт, предава "Труд". В резултат месечните разходи на домакинствата за лекари, изследвания и лекарства се увеличиха до 85 лв.

Хората дават значителни суми за здраве от портфейла си при положение, че и плащаните осигуровки не са малко. Всяко домакинство дава за осигуровки средно по 90 лв. на месец, като тази сума нараства с близо 12% за година. За данъци пък отиват още 64 лв. от семейния бюджет. Платените от домакинствата данъци са се увеличили със 7,4% за година. Проблемът с твърде високите преки разходи на хората за здравеопазване бе поставян и от Европейската комисия в редовните є доклади за България.

Значително нарастват и разходите на семействата за транспорт – с 15% до 88 лв. средно на месец. Най-голямото перо в семейния бюджет остава храната. За прехрана отиват 29,7% от всички разходи на домакинствата, или средно по 356 лв. на месец. Разходите на семействата за храна са нараснали с 5,8% за година. Значително по-бързо се увеличават сумите, давани за алкохол и цигари – с 12% до 52 лв. средно на месец.

За дрехи и обувки семействата дават точно колкото за обзавеждане и поддържане на дома – средно по 45 лв. на месец. Като тази сума е по-малка от разходите за алкохол и цигари.

Въпреки че с вдигането на доходите домакинствата харчат с 10% повече през свободното си време и за образование, тези разходи все още са под 50 лв. на месец. За плащане на наем, както и за сметки за ток, вода и парно месечно отиват средно по 160 лв. Като разходите за наеми и за сметки се увеличават с 4,5% за година.

Въпреки повишаването на разходите хората могат и да спестяват повече. Всеки месец домакинствата заделят на влог средно по 75 лв., което е с 22,7% повече спрямо предходната година. Най-бързо обаче нарастват големите влогове, докато хората с малки суми в банковата си сметка ги закриват, за да закърпят семейния бюджет, показват данните на БНБ.

Доходите на хората нараснаха с 13,7% за година, обявиха от НСИ. Средно на месец живеем с 590 лв. Сумата е доста малка като се има предвид, че средната заплата за страната вече е 1349 лв. Но дори двама съпрузи да взимат големи заплати, ако в домакинството има деца, безработни или пенсионери доходът на човек пада значително.

Доходите на хората от заплати нарастват с 16% и те вече формират над 56% от парите в семейния бюджет. Следващото най-голямо перо в домакинските бюджети са пенсиите. Те нарастват с 11,8% и имат дял от 27,3% от всички доходи на домакинствата. Като се добавят помощите за деца, обезщетенията за безработица и другите социални плащания се оказва, че над 30% от всичките пари на домакинствата в страната идват от държавната хазна.

Увеличават се доходите, които хората получават от собственост, като например отдаване на жилища под наем и земя под аренда. Доходите от собственост са нараснали с 31% за година, но те все още формират само 1,1% от семейните бюджети.

С нарастването на доходите намалява необходимостта на хората да взимат кредити или да теглят от спестяванията си, за да закърпят семейния бюджет.

На трапезата

Ядем по-малко хляб, повече зеленчуци

Расте консумацията на месо и мляко

С повишаването на доходите се променя и потреблението на основните храни от домакинствата. Хората ядат по-малко хляб, но хапват повече плодове и зеленчуци. През последното тримесечие на миналата година всеки българин е изял средно по 12,8 кг. плодове и 16,8 кг. зеленчуци, при съответно 12,4 кг. и 14,8 кг. година по-рано, обявиха от НСИ.

Същевременно потреблението на хляб и тестени изделия е намаляло от 21,5 кг. на 20,6 кг. на човек за тримесечието. Хората ядат и повече месо и прясно мляко – по 9,4 кг. и 4,4 литра на човек, при 9,1 кг. и 4,1 литра година по-рано.