Артистичното семейство за музиката, киното и вируса, който повлия и на двете

Последната година изправи пред предизвикателство не само здравните системи по целия свят, но и най-нормалните човешки отношения. Заради пандемията личният контакт беше заменен от интернет разговори, поздравът с лакът смени ръкостискането, а домовете ни се превърнаха в офиси и училище едновременно, разкрива bTV.

А всичко това се отрази и на празниците. Тази година артистичното семейство Чучкови посрещат празниците виртуално. За пръв път те са разделени на Бъдни вечер.

„Мисля, че не сме очаквали и се надяваме следващата година да ни избави от този сън, който прекарахме тази година“, разказва проф. Виткор Чучков.

„Аз не съм суеверна, но чакам с нетърпение това 2-0-2-0 да си отиде, защото и в 1-0-1-0 също е имало някакви необичайни случки. Обаче от друга страна, аз съм много радостна, че това се случи сега, а не през 80-а или 90-а година, когато нямаше да можем да имаме абсолютно никаква комуникация – нито с деца, нито с никой. Все пак в лошото има нещо добро може би“, казва Елена Чучкова.

Авторът на музиката на обичания от децата „Химн на сътворението“ проф. Виктор Чучков и съпругата му – също пианист – Елена, казват, че изпитанието „2020“ е извадило на преден план най-добрите черти на всеки. Родителите в семейството обаче са били близо и до вируса, променил съдби.

„Аз съм с маска по навик и понеже съм и до жена ми ние сме просто за пример. Така бих искал да дам този мой изглед. Спомням си, че на 8 март, когато започнаха първите 2 случая в Габрово, аз 2 дни преди това имах концерт в Габрово и като разбрах се ужасих, че публиката ме е поздравявала и аз съм бил в опасност, но всичко беше наред“, спомня си проф. Чучков.

През подобна уплаха преминал и Борислав Чучков: „Със сигурност ни направи по-сплотени, по-всеотдайни, когато започна през март месец, когато дъщеря ми се оказа контактна с дете още в началото – когато още въобще не знаехме за какво става, и реакцията и енергията, която всички вложихме в това да си помагаме един на друг“.

За семейството добрият вкус се възпитава. Доброто – също. А през последните 9 месеца виждат неочаквано милосърдие у все повече хора.

„Всеки ден поне във „Фесйбук“ има апели за събиране на кръвна плазма, това никога не се е случвало – толкова хора да откликват и да бъдат толкова загрижени за останалите, и за болните, и за нуждаещите се. Това е нещо уникално за мен“, казва Елена.

„Ако се върнем към музикалния свят, музиката докосва директно душата, затова бягството и в този свят е едно спасение специално за това, което ни сполетя“, убеден е проф. Виктор Чучков.

Така през пролетта той посвещава нежно изпълнение в подкрепа на медиците на първа линия. Синът му – Борислав, предпочита думите, когато прави равносметка за последната година.

„Дотук няма нито едно правителство, което достойно да се е отнесло към лекарите и медицинските сестри, а тук пък вече с тия „Взе́ми тия 50 лева за пенсионерите“ – ползвам абсолютно умишлено израза „Взе́ми тия 50 лева“ и някакви помощи, макар че е обидна дума, бонуси или както искат да ги наричат – за медицинските сестри и санитарите по 300-500 лева – това е страшен срам, уникален срам. Мен ме е срам от отношението на което и да е било правителство към всички лекари“, споделя Борислав.

Заради пандемията работата на една от големите кинокомпании у нас на практика почти спира, а един от проектите – филмът „18 процента сиво“ е на екран едва месец, вместо стандартните 5.

„Има природни неща, срещу които нищо не можем да направим понякога, така че гледах по-философски на нещата. Разбира се, че киното ще се върне, разбира се, че ще е много тежка криза по цял свят, не само тук. Но съм сигурен, че показването на филми в кино ще продължи. Затова те се казват кинофилми. За мен големият екран също така дава гледането заедно с други хора дава една друга дълбочина на всяко едно произведение, което е на екран“, казва Виктор Чучков-син.

През 2011 г. Виктор и Борислав Чучкови работят заедно по филма „Тилт“.

Питаме ги – по-щастливи ли са били при съвместната си работа?

„Аз мисля, че трябва да бъда много откровен на подобен въпрос да отговоря. И казвам винаги – между нас има едно голяма напрежение, когато работим заедно. Има творческите сблъсъци и не само такива, но в крайна сметка резултатът е прекрасен. Аз лично толкова се радвам, че баща ми написа и музиката на „Тилт“, и на „18 процента сиво“, и на други международни продукции, които сме правили, защото неговата музика някак си винаги успява да разкаже това, което ние не сме успявали да разкажем в кадър“, разказва Борислав.