През 1837 година двама румънски селяни намират красиво златно съкровище от двадесет и два предмета. Векове древните артефакти са били скрити под варовикови блокове край хълма Истрица, от околностите на село Пиетроаса. Смаяни, но и зарадвани от късмета си, бедните хорица веднага се опитват да продадат част от предметите. За жалост, докато властите разберат за важността на находките, десет артефакта са вече изчезнали – претопени, или насечени на части. Все пак това, което е останало  е доста впечатляващо. Фибулите изработени така изящно, че качеството може да се сравни със съвременното. На един от оцелелите съдове е изобразена богиня държаща в ръцете си чаша. Иконографията подсказва, че се касае за тракийската богиня Кибела.  

Най-ценният предмет от цялото съкровище е златна торква с кратък надпис. Това украшение представлява масивен златен обръч, който се е носил на шията. Подобен атрибут е типичен за благородниците при траки, скити, келти и др. народи. Трябва да се спомене и, че златна торква е намерена сред находките от погребението на княз Кубрат край Малая Перещепина, Украйна. 

Поради това, че надписът върху торквата е направен с руни, се смята, че е на готски език. Действително в региона, в който е намерено съкровището са живели готски племена. За това споменават Йордан, Амиан Марцелин, Филосторгий и др. Макар навремето старите автори са единодушни, че готи е просто алтернативното име на гетите, през XVII век се започва фанатична офанзива готите да бъдат изкарани германски народ. Това е и причината да бъдат търсени само германски думи в надписа гравиран върху златната торква от Пиетроаса.

Четенето на руните е от ляво надясно и гласи ГУТАНИОВИХАИЛАГ.  Различни автори предлагат различно разделяне на текста ГУТАН ИОВИ ХАИЛАГ, ГУТАНИ ВИХ ХАИЛАГ и др. Правени са доста опити за тълкуване: Посветенона храма на готите, Свещено за Юпитер (Йовис) на готите, Свещено притежание на готите, Свещен предмет на готските жени, Неотделимо и свещено притежание на готите и тн.

За нещастие на учените опитващи се да направят превод с германски, няма нито едно свидетелство, че готите от земите на Дакия са почитали бог Юпитер, а още повече, че са го наричали Йовис. По отношение на граматиката също се появяват проблеми. Германското прилагателно готски няма форма гутан, а гутиск. Добавянето на думи, които не са гравирани не е нищо друго освен спекулация, опит да се намери логичен превод на германски език.

Моето разделение на текста е ГУТАНИОВ ХАЙЛАГ, а значението е – торква на Гутан.

Гутан е лично име с окончание "ан", подобно на българските имена Драган, Вълкан, Живан, Балан. Последното е много интересно, понеже то е засвидетелствано и като готска дума. Прокопий Цезарийски е авторът на “Готските Войни”. В тази своя работа старият автор е описал интересни събития, а и е дал готската глоса балан. Това е кон с бяло петно на челото – Bello Gothico, V.xviii-6. Повече от ясно е, че готската дума е образувана от прилагателното бал-бял и наставката -ан. Тук е мястото да се спомене, че балан е българска дума, с която се обозначава животно със светъл, белезникав цвят.

Частицата ов, иов служи, за да изрази притежание, както например в старобългарския надпис КАЛОІАНОВ ПРЪСТЕНЪ. Такова окончание намираме и във фамилното име Ботийов (Христо Ботев).

ГУТАНИОВИ е древното представяне на  ГУТАНИОВЬ, т.е. на Гутан. Това лично име е изведено от самоназванието на готите, а именно - гути. 

Трябва да се отбележи, че съществуват български имена Гута, Гуте, Гуто, Гутил, Гутин, Гутина, Гутка, Гутко, Гутьо, Гуцан. В някои от честотно-тълковните речници те са пропуснати, или пък им е дадена погрешна (по мое виждане)етимология.

Що се касае до думата ХАЙЛАГ, тя е по-древна/диалектна форма на стблг. стчеркслав. ХАЛУГ(А) - ограждение, кръг, обръч, колело, а торквата е точно това - кръг, обръч, колело.

Няма никаква пречка да се приеме, че ГУТАНИОВИ ХАЙЛАГ не е просто старо предаване на ГУТАНИОВЬ ХАЛУГ – торква на Гутан.

Трябва да се отбележи, че съществуват български имена Гута, Гуте, Гуто, Гутил, Гутин, Гутина, Гутка, Гутко, Гутьо, Гуцан. В някои от честотно-тълковните речници те са пропуснати, или пък им е дадена погрешна (по мое виждане) етимология.

Това, че руническият готски надпис се тълкува на български език не би трябвало да ни учудва изобщо. Както вече бе споменато готи е само алтернативното название на най-войнственият, но същевременно и най-праведния тракийски народ – гетите. Тези гети са от същия произход както мизите, които от IV век са наричани и българи. Поради общия произход гетите-готи и мизите са се смесвали без проблем. 

“Защото дори по наше време Елий Катон пресели от земята оттатък Истър в Тракия петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи...”

Антични автори - изворите за Тракия и траките

За родството между готи(гети) и българи (мизи) се споменава и в “Дуклянската Хроника”. Там се казва готите и българите са обичали много, понеже говорили един и същ език. В историята на Отец Пасий срещаме твърдението, че в далечното минало българите били познати на гърците под името готи, конен народ.

Разликата между  готи(гети) и българи (мизи)  е била същата разликата между населението на два различни български града. За жалост в миналото мизи и гети не винаги са били в приятелски отношения въпреки роднинството си. Йоан Антиохийски съобщава, че в края на V век император Зенон съюзява с българите и ги умолява да нападнат готите. Това, че българи и готи воюват не означава, че са от различен произход, а, че са станали жертви на политическата ситуация по онова време. 

Нека не забравяме за жестоките и кръвопролитни войни между атиняни и спартани. Братоубийствени конфликти има също между германите, келтите, а дори и римляните. Нищо ново под слънцето.

Ако в миналото фактите бяха обяснени както подобава и не бяха разказвани лъжи, днес никой нямаше да се чуди, че древен готски надпис се тълкува с помоща на българския език. Готите бяха набедени за германи, но доказателства за това липсват напълно. За готско присъствие на Балканите можем да говорим от II до IX век. Максимин Тракиец, чийто баща е гот, е роден на юг от Дунава през II век. Около 700 години по-късно Валафрид Страбон пише, че на готски език все още се служи в Томи (Добруджа). За седем века би трябвало да се натрупат поне десет хиляди германски топонима в Северна България, но уви, там няма нито един.

Учените знаят, че е невъзможно един народ да обитава векове дадена област и да не остави следи в топонимията. Знаят, но си траят... Траят си и по отношение на това, че готските имена Видимир, Витимир, Гнив, Урфил, Остро, Бериг, Бесане притежават германска етимология. Единствената засвидетелствана ясно готска глоса – балан, също няма обяснение на германски език, но пък притежава смисъл на български.

Това, че готите са старите гети – голям тракийски народ се отрича от повечето учени. Тях не ги притеснява факта, че старите летописци смятат, че готи и гети са едни и същи хора. Твърдението е направено от Йордан, Изидор Севилски, Павел Орозий, Филосторгий, Прокопий Цезарийски, Св.Йероним, Клавдиан и др. Старите автори пишат без увъртания: “Getae qui et nunс Gothi, Getarum, sive Gothorum, Geticus quasi Gotticus”.

Това, че готи и гети са едни и същи хора проличава и от свидетелствата на археологията. Културите Черняково и Сънтана-Муреш биват приписвани на готите и това е правилно. Премълчава се обаче важната подробност, че керамиката, оръжията и земеделските сечива от Черняково и Сънтана-Муреш нямат нищо общо с материалната култура на германските народи. Прототипите на готската керамика, сечива и т.н. е в Западна Румъния и Северна България. Римските нашествия за принудили част от гетите познати като готи да забягнат на изток, на територията на днешните Черняково и Сънтана-Муреш.

Ето как стоят нещата – нито археология, нито стари извори, нито ономастика могат да свържат старите готи с германските народи. За сметка на това ние българите се явяваме като най-добрия кандидат за най-близките роднини на хората, които накараха Рим да трепери и поради, които възникна израза гетска опасност – “Rome should have no longer any Getic peril to fear; for they say that the Goths are of the Getic race.” – Proc. Bello Gothico, V.XXIV.29.

History of the wars: book v - the gothic war

Времето на заблудите отмина. Историческите извори вече не са привилегия само за малка група подбрани хора. Днес всеки може да търси и проверява. Това трябва да се прави защото без да разбираме миналото, няма как да разберем и настоящето. А без да разбираме настоящето за нас няма бъдеще. Виждайки какъв е механизмът на измамите, ние можем да се предпазим. Познавайки методите на измамниците, ние вече няма да се оставяме да ни насъскват един срещу друг, а ще търсим обединение защото заедно сме силни.

Източник: sparotok, автор: Павел Серафимов