Министърът се яви на изслушване в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред

Все едно работим в различни държави, на различни планети и по различни проблеми - така коментира министърът на вътрешните работи Бойко Рашков взаимоотношенията с прокуратурата. Той е изслушван в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, съобщи DarikNews.

„В практиката се сблъскваме със случаи, в които не е налице неотложност, а обикновен случай на проверка от МВР и се стига до момент, в който може да се образува производство. Това задължава служителите на МВР да изпратят материалите на съответната прокуратура и да чакат тя да реши какво да прави с тези материали. Оттук нататък започва, в зависимост от различни фактори, едно неопределено по време чакане да се реши какво да се прави с тези материали. Миналата година, около юни, започнахме проверки и да събираме материали за АМ „Хемус“. Материалите бяха много и не бяха по силите само на една служба. Затова ние разпределихме и на ГД „Национална полиция“. Тя работи дълго и някъде през октомври бяха готови и изпратиха на прокуратура. Колкото вие сте получили оттогава досега информация какво е свършила прокуратура, толкова и ние. Това са 6 месеца. Готов съм да се извиня, ако междувременно е взела процесуално решение, но ние не сме уведомени. Все едно работим в различни държави, на различни планети и по различни проблеми“, коментира Рашков.

По думите му това е един от факторите, които са наложили да се обмисли дали това е най-удачният законодателен подход за решаването на този въпрос.  

Прокуратурата образува дело на Асен Василев за престъпление по служба

"Искам да припомня, че преди известно време не беше единствена възможността само прокуратурата да образува досъдебно производство, респективно неотложността, която сега съществува, а напротив - разследващият орган също имаше правомощието да постави началото на наказателния процес и тогава се постигаше процесуална икономия, спестяваше се процесуално време. Защото не беше необходимо, след като приключи една такава проверка, както ГДНП изпрати на прокуратурата и сега чакаме отнякъде хабер има ли образувано производство. Т.е. редът би бил - при преценка на прокурора че ГДНП трябва да осъществи разследването, да върне тези материали с един лист, едно постановление на ГДНП и въз основа на този лист хартия да започне едно нормално, легитимно разследване, в което да се събират не данни, а доказателства", обясни министър Рашков. 

Затова, по думите му, се налага промяна в чл. 212 от Наказателно-процесуалния кодекс.

"Ал.1 нека да си остане, тя предвижда ръководството на прокурора, който най-напред той има право да прецени дали са налице данни за образуване на производство и той поставя началото на процеса с постановление. По отношение на тези негови правомощия никой не е изразил становище, че те трябва да се ограничават, отнемат и т.н. Второ, да се придвижи ал.2, по силата на която да се даде такова правомощие и на разследващия орган. Като тук се има предвид не само полицейските органи, но и следователите от НСлС и окръжните следствени отдели, както и други разследващи органи, каквито са митническите инспектори, военни следователи, военни разследващи полицаи", коментира силовият министър. 

Той посочи още, че предлага да се съкрати разстоянието между разследващия орган, който събира доказателствените материали и съдията. Според Рашков се дават огромни ресурси за разследващата работа, която не постига съответните резултати в разумен срок.