Добре поне, че никой не пусна “Магистрала към ада”

Юри Велев

НЯМА вече никакво съмнение - правителство ще има! Щом преговарящите реформатори и ГЕРБ започнаха да се надпяват с рок и r&b, явно трудното е минало и нещата отиват към happyend и afterparty, едва ли не.

Е, да, ама всъщност положението хич не е за песни и танци.

Какво точно означава лирическото отклонение на главните герои в драмата “Преговори за правителство”?

В неделя, след като ГЕРБ и реформаторите преговаряха дълго за пореден път (Радан Кънев отсъстваше, но пък бе посочен като вариант за премиер) и постигнаха съгласие за 20 точки (без да ги оповестяват), Кънев отправи послание с... AC/DC. Какво ли иска да каже с парчето Stiff Upper Lip от едноименния им албум от 2000 г.? То има, как да кажем, разнопосочни послания. Е, не сме чак толкова задълбочени изследователи на творчеството на австралийската рок банда. Очевидното е в превода на заглавието - “Проявявам твърдост, не падам духом”. Героят на братя Йънг в тази песен предупреждава, че е корав пич, който може да стреля от хълбок, т.е. бързо.

Все пак посланието е диалогично. Защото я си представете, че Кънев беше пуснал друго парче на AC/DC - Highway to Hell (“Магистрала към ада”). Това щеше да си е жива обида за приоритетите на ГЕРБ и адиос, 20 точки.

На нетрепващата устна (буквалния превод на Stiff Upper Lip) Бойко Борисов отговори с мрачно-епичното парче Ticking Bomb (“Цъкаща бомба”) на не особено популярния Aloe Blacc. Защо? Да речем, че посланието е в “Запази спокойствие и продължи напред”, както се пее там. Нещата си идват на мястото, когато се сетим, че това парче е от саундтрака на “Непобедимите 3”. Хм, да, значи отговорът е в смисъл “и аз съм корав мъж, но няма време да си мерим мускулите”.

Няма да навлизаме в дълбочината на преговорния процес с други две песни, пуснати от Румяна Бъчварова и Томислав Дончев. Важно е да отбележим, че става дума за канадската рокбанда Nickelback и за песента на сирените Go to Sleep Little Baby” от филма “О, братко, къде си”, като акцентът там е върху “ти, аз и дяволът - ставаме трима”. Лирическите герои искат да кажат, че... уф, стана сложно. Забрави, важното е, че никой не препраща към филма “Добрият, лошият и злият”, защото това вече не дава оптимизъм за стабилна коалиция.

Така че от хлъзгавия терен на литературния анализ да се върнем на почвата на политиката. Здравият западен саунд ни подсказва, че преговарящите стоят твърдо на терена на евроатлантическите ценности? Говорят един език, така да се каже.

Известни притеснения създава единствено фактът, че от Патриотичния фронт не са пуснали никаква песен, та явно ключът за разчитане на този неочакван нов момент в преговорите не е българската традиция, където младите се задяват с песни.

Съвсем сериозно обаче си заслужава да се припомни, че рокът е един от стълбовете на дясната градска култура у нас. Щом си рокаджия, значи си от една кръвна група с десните партии. Виж, ако слушаш чалга, си подозрителен.

Така погледнато, надсвирването с песни всъщност придава една допълнителна легитимност на бъдещата коалиция, нали така?

А най-вероятно нещата са по-прости. Преговарящите вече са толкова несигурни, че “абе я пусни да чуем нещо, пък после ще му мислим”.