33 стари находища на уран се следят за изтичане към подпочвените води.

Уран се добива в България до 1992 г., предимно в южната част на страната. Към днешна дата се следят 33 от старите находища.

Находището в района на Хасково, например - Чешмата, се проверява на 4 места за съдържание на уран в подпочвените води. За геолозите остава мистерия откъде се е появил уранът в кладенците.

На всеки три месеца старите уранови находища се проверяват. Последно това е направено в края на март – показателите са в норма. „За момента няма регистрирани завишения, но тези, които са регистрирани в отделни сондажи. не представляват опасност, тъй като сондажите са в голяма дълбочина", подчерта геологът Дичко Диков.

Информацията отива в националния център по радиобиология и радиационна защита. Там сега са и пробите от водата в Първомай и Хасково. Тя се нагрява до изпаряване, като сухият остатък се измерва за алфа и бета активност.

Между седем и десет дни са необходими за целия процес и за да се установи дали има превишение на съдържанието на уран.

13 пъти завишени нива на алфа активност и над 3 пъти естествен уран съдържа водата в Хасково обявиха преди дни от здравното министерство. А според публикации на СЗО основният ефект от урана върху човека е възпаление на бъбреците - нефрит.

„С увеличаване на дозата нараства и рискът за възникване на злокачествени заболявания, т.е. няма праг за възникване на тези ефекти, а само се увеличава вероятността от възникване на тези обекти”, подчерта зам.-директорът на Националния център по радиобиология и радиационна защита гл.ас. Орлин Стоянов.

Междуведомствената работна група, която беше спешно сформирана, заседава всеки ден и засега властите успокояват, че няма риск за здравето на населението