Днес заедно с президентите Петър Стоянов (1997-2002), Георги Първанов (2002-2012) и Росен Плевнелиев (2012-2017) открихме плоча в памет на първия демократично избран президент на Република България д-р Желю Желев пред родната му къща в село Веселиново.

Президентът Желев ни напусна преди две години. Той имаше трудна съдба. Прояви куража на инакомислието, когато други мълчаха. Пое отговорност за страната, когато всички спореха и се надвикваха. Понесе упреците на опонентите и предателствата на своите.

Епохата натовари политиците от прехода с бремето на много грешки, и техни, и чужди. Огромните надежди се сблъскаха със суровата действителност. Идеалистите бяха изместени от циниците. Но Желев остана безсребреник, когато други осребряваха куража на инакомислещите и надеждите на всички българи. Остана демократ, когато всички се сочеха с пръст. Остана народен човек, когато мнозина се срамуваха и клеймяха думата „народен“. Доктор Желев се водеше от идеи, не от корист. Той бе убеден европеец от онова поколение на Хелмут Кол и Франсоа Митеран, за което мирът, солидарността и единството на континента бяха кауза.

Знаменателен знак е, че се събрахме четирима държавни глави, за да съхраним паметта за първия президент на нова България, който ни напусна. В петък е десети ноември, дата, която неизменно свързваме с доктор Желев. 28 години след началото на промените политическите страсти продължават да вилнеят.

От години спорим дали преходът е свършил. Мисля, че ще можем да го твърдим, когато спрем да ползваме историята за злободневен политически бизнес, когато разномислието ражда дискусии, а не подхранва омразата. Когато аргументите изместят дамгите. Когато проникнем с уважение към всички жертви, от всички епохи. Когато се отнасяме с респект към почтените и градивните, към родолюбците. Без прошка за престъпленията, но с разбиране за общата драма, в която всеки от нас носи своята отговорност и никой не е безгрешен.

Румен Радев, Фейсбук