Прехваленият от премиера суап с ЕЦБ изплаши инвеститорите и вдигна рязко цената на дълга

Прехвалената от премиера Бойко Борисов суапова линия с Европейската централна банка (ЕЦБ), с която той се опита да си направи вътрешнополитически ПР, се оказа лоша реклама за България на международните пазари

Веднага след като ЕЦБ и Българската народна банка (БНБ) обявиха договорения суап линия до 2 млрд. евро на 22 април, доходността по българските държавни облигации се е повишила, тоест цената на дълга на страната е нараснала, показва справка в системата за финансова информация "Блумбърг". Доходността се е покачила повече от двойно – до 0.67%. Расте и рисковата премия по българските облигации спрямо германските държавни ценни книжа, което според анализатори се дължи както на коронакризата, така и на договорения суап, пише Mediapool.bg.

Годишна доходност до падеж по български облигации с падеж 2029 г. (%) - вътрешен дълг

Графиката е изготвена по данни на "Блумбърг" към 29 април 2020 г.

Тези стойности са в противоречие с бодряшкия тон, с който премиерът обяви договорката миналата седмица:

"Снощи ми се обади Кристалина Георгиева, след като беше чула за суапа с ЕЦБ. И вика: Бойко, тази вечер на мека, пухена възглавничка сладък сън ще спиш. Спокоен! Милиарди евра имаш, вързал си се за... Викам: Криси, Христос Воскресе, и ти да си жива и здрава! Добра работа свършихме!", каза Борисов на брифинг в Министерски съвет на 23 април вечерта. Премиерът се похвали още, че суапът бил знак за доверието на ЕЦБ и евроинституциите в България, поради което се надява страната да бъде приета в чакалнята на еврозоната през юли, заедно с Хърватия.

Вместо да успокои финансовите пазари обаче ходът на българските институции по-скоро леко е разклатил доверието на инвеститорите по отношение на българските финанси, тъй като суап линии обикновено сключват държави, които смятат да ги ползват. Споменатата от премиера Хърватия например, която също договори суап до 2 млрд. евро, се наложи да интервенира чрез централната си банка пет пъти на вътрешния си пазар от началото на март насам, за да подсили отслабената си хърватска куна, а освен това започна да изкупува и правителствени книжа заради сериозната задлъжнялост на страната - около 75% от БВП.

България обаче е във валутен борд и подобни интервенции са забранени. Освен това по силата на механизма на борда левовете в обращение са покрити 155% с евро (благодарение на близо 28 млрд. евро валутни резерви), така че изобщо не е ясно каква е функцията на договорената суап линия и дали тя изобщо може да се използва.

Суап линията бе широко рекламирана от премиера Бойко Борисов като негова заслуга, въпреки че тя би трябвало да е в правомощията на "независимата" поне на хартия централна банка (БНБ), която в последно време все по-отчетливо оставя впечатлението, че действа под диктовката на правителството. Финансовият министър Владислав Горанов се опита да обясни, че суапът е допълнителна защита на валутния борд, но очевидно финансовите пазари възприемат новината по-скоро като сигнал за повишен риск, отколкото като осигуряване на допълнителна защита.

Освен доходността по бенчмарковите 10-годишни книжа се вдига и тази по по-краткосрочните 5-годишни ДЦК. На 27 април се провали търгът за пласиране на 5-годишни ДЦК за 200 млн. лв. на вътрешния пазар, тъй като Министерството на финансите отказа да се съгласи на 0.56% доходност на фона на постигнатите отрицателни доходности през януари и февруари по същата емисия.

Рискова премия по български държавен дълг - като добавка (спред) над доходността по германски държавни облигации със същата срочност (2028 г.)

Графиката е изготвена по данни на "Блумбърг" към 29 април 2020 г.