Как разбираме другите?

Да „разбираме” как се чувства някой друг означава да открием и се свържем с подобно преживяване в себе си. Ако някой ни каже, че го боли глава или му е студено, единственият начин, по който можем да разберем какво всъщност ни казва той, е, като го отнесем към собствения ни сетивен и преживелищен опит.

Без наличието на такъв личен, преживелищен опит ние не сме в състояние да разбираме другите. Само ако самите ние сме преживели влюбване, например, можем да разберем как се чувства някой, който споделя с нас, че е влюбен. Или пък, ако някой ни каже, че се чувства нещастен и отчаян, ние можем да кажем „Да, мисля, че разбирам как се чувстваш”, само ако можем да открием в себе си спомена от времето, в което самите ние сме се чувствали така (и колкото по-скоро е било това, толкова по-лесно става).

Без наличие на способност да съотнасяме към нашите собствени, вътрешни състояния, ние не сме способни да разбираме другите, особено и най-вече когато става въпрос за разбиране на силно емоционално наситени преживявания. Алтернативен подход е да оставим емоцията на другия да се прелее в нас чрез емпатично свързване с него (или чрез механизма на проективна идентификация). Но тогава не говорим за „разбиране”, а за съ-преживяване.

Всъщност, да се поставиш на мястото на другия и да усетиш какво преживява той (да се оставиш и да позволиш да се изпълниш с неговите чувства), е друг начин да се обозначи емпатичното съ-преживяване. Иначе, обичайното разбиране на другия, минава през свързване със себе си. Затова е важно да познаваме себе си и да имаме разнообразен преживелищен опит – за да сме способни да разбираме другите. И това е особено важно за помагащите професионалисти! Каквито добрите момчета и момичета (и останалите), по дефиниция, не са! Защото, за да разбереш насилника, трябва да се свържеш с насилника в себе си.

За да разбереш лудостта на другия, трябва сам да си я преживял. За да разбереш желанието му да умре, трябва първо да го откриеш в себе си... И когато това е възможно, разбирането е автентично, а не театрално и помагането не просто е възможно - то се случва съвсем естествено.

И въпреки това, то не е лесна работа. Защото, нека го кажа ясно отново, разбирането на чуждото страдание става през свързване със собственото страдание.

И в този смисъл всяко едно разбиране, е едно ново изстрадване!

Д-р Владимир Сотиров - психиатър