На пръв поглед чудесно изпълнен, дълго чакана придобивка, радост за пътуващите и гордост на Борисовото правителство...

"Трошене на пари" е хубава българска метафора за прахосничество. Но сега на магистрала "Тракия" виждаме буквалното значение на израза - 40-ина километра ще бъдат "разорани" из основи, за да бъдат направени наново. Защото преди петнайсетина години някой си е оставил ръцете там и никой от многобройните контролни и надзорни органи - държавни и частни - не е забелязал и не е реагирал, пише Юлиана Бончева във вестник СЕГА.

Става дума за печално известната отсечка между Стара Загора и Чирпан, която така се нагъна през годините, че започнаха да я наричат "тракийско море". Някои винят окаяното състояние на настилката за поредицата тежки катастрофи в района. Държавата взе полумерки - понижи в ранг тази част от магистралата и ограничи скоростта до 90 км в час - като за обикновено шосе. Сега предстои чутовно скъп ремонт, който трябва да върне магистралните качества на трасето - с разбиване на пластове и изпълнение наново. Това ще струва 3.4 млн. лева на километър (поне засега), при положение че оригиналното строителство излезе под 3 млн. лева на 1 км (а и то ни се струваше безсрамно скъпо, защото все пак говорим за изграждане на път през равното тракийско поле, не през Алпите или Пирин).

Пропадащата отсечка е строена по времето на тройната коалиция, а премиерът Станишев ѝ резна лентата през октомври 2007 г. Поне в този случай Бойко Борисов и кохортата му изглеждат невинни - но само на пръв поглед. Освен че има чудесната възможност пак да се оплаче от лошото наследство от предишни управления, премиерът има и задължението да сезира прокуратурата. Но не го прави. Защо ли? Защото и в неговите мандати е същото - калпаво изпълнение плюс нахално високи цени в съчетание с тотална липса на контрол и на санкции.

Главният прокурор също е "пас". Странно е, защото Иван Гешев се възпламенява от далеч по-дребни неща, заора дори в обречената тема за приватизацията (Никола Филчев преди него порови в още горещите досиета и нищо не успя да направи), а сега не се впечатлява, че някой е трошил и ще троши парите на българските и на европейските данъкоплатци. Безобразията в пътното строителство явно не попадат сред приоритетите на главния обвинител, особено ако става дума за системно трошене на огромни публични средства и за велика корупция. Може би са го "посъветвали" да избягва тази тресавищна област, в която интересите са усукани като свински черва и стигат нависоко.

Помните ли Димчо Михалевски, бивш депутат и зам.-министър на строителството? Още преди 7-8 години човекът разнасяше бурканчета с проби, взети от строителната площадка на "Тракия" между Стара и Нова Загора, и твърдеше, че според лабораторните изследвания в основите на магистралата се влага пепелина (въглищен прах от сгуроотвал). Пътната агенция и регионалното министерство замазаха скандала, като твърдяха, че има недоразумение и че ползваната от Михалевски лаборатория нямала надлежна акредитация за такива изследвания. През годините замазването на проблемите в пътното строителство (те са неизбежни, защото работата е наистина тежка и сложна) се превърна в основна мисия на властите. А управлението на Борисов издигна магистралните градежи-грабежи в култ - лично премиерът през ден разяснява на народа, че всеки милион, вложен в пътища, е инвестиция в светлото бъдеще. Магистралите несъмнено са важни, но също така е важно те да се правят качествено и не на разорителна цена.

Борисов се "напати" много с обществените поръчки за строеж на ключови магистрални пътища. През 2018 г. заради "Хемус" директно го попитаха защо раздавава лотовете на олигарси като Пеевски и Валентин Златев и защо шосетата ни излизат толкова скъпо. За да се измъкне от "витаещите съмнения", премиерът лично спря въпросните поръчки (не че има такава процедура, но в нашата държава Той и Кой определят правилата).

Заради този и други подобни неудобни случаи бе изобретен номерът с използването на държавна фирма параван, през която да се разпределят тайно и без шум парите за едрото пътно строителство. "Автомагистрали" е предприятието, на което правителството вече на три пъти поверява милиарди за ново строителство, ремонти на ключови шосета и дори за укрепване на свлачища (над 70 броя). А само преди седмици "диспечерът" получи поредния милиард - за изграждане на 66 км от пътя Видин - Благоевград.

"Автомагистрали" няма как със собствени сили да изпълнява колосалните задачи, възложени му от правителството. Затова разчита на "помощници" - големите играчи от бранша, които пак се вклиняват в магистралния градеж и пак получават лъвския пай от парите, само че всичко става скрито, зад кадър. От "Автомагистрали" изтъкват, че не работят с подизпълнители, а просто наемат техника и персонал, когато им се наложи. Но това е само "игра на думи", оправдание за заобикалянето на обществените поръчки. Хитроумната схема слага кръст на честното състезание и откритото изразходване на бюджетните пари. Известно е само, че "Автомагистрали" има "рамкови споразумения" за партньорство с някои от известните играчи - като „Хидрострой“, „ГБС Инфраструктурно строителство“, „ПСТ Груп“, „Пътстрой 92“, „Трейс груп“ и др. Държавното предприятие е перфектната черна дупка, която засмуква милиардите и нататък следите им се губят.

Успоредно с това си вървят и по-дребните схеми за точене. Както и всякакви строителни "иновации", невиждани в други страни. Съвсем пресен пример за трошене на пари - отново в буквалния смисъл, е прясно ремонтираният път Русе - Бяла. На пръв поглед чудесно изпълнен, дълго чакана придобивка, радост за пътуващите и гордост на Борисовото правителство. Само дето строителите пропуснали да сложат водостоците. И хоп, чисто новият асфалт вече е разкопан за "навременно" полагане на тръбите. Хубава работа, ама българска...

Може да се направи черен поменик на пътностроителните и пътноремонтните провали в България. Тунели, виадукти и шосета убийци, в които са заровени огромни суми. Може да се направи и ранглиста на най-скъпите магистрални отсечки и на "златните ремонти", които чупят световни рекорди. Списъкът с илюстрации на държавното безхаберие в този сектор се пише вече много години, а примерите стават все по-изумителни.

Всичко това е възможно, защото няма контрол. Държавата напълно е дезертирала от задачите си и това се отнася за всички власти - от законотворците в Народното събрание през правителството до правораздавачите на Темида. Каквито и безобразия да се вършат, персонално отговорни, виновни и наказани няма.

Нещата ще се променят едва когато видим едри риби зад решетките - строителен министър или поне негов заместник, началства от АПИ, представители на държавния строителен контрол и на частния технически надзор (фирмите за надзор получават огромни суми, за да следят за качественото и съответстващо на проекта изпълнение). Трябва да бъдат назовани и наказани конкретните виновници - например за вълните по магистрала "Тракия", чието "заглаждане" ще струва към 200 млн. лева. Темида трябва да преследва и наказва сурово и некадърни строители, и сгафили проектанти, и подкупни чиновници с широко затворени очи и бездънни джобове, и техните патрони, криещи се зад офшорки и подставени лица.

Иначе пътищата в България ще си останат това, което са - лоши, скъпи, гробници за човешки животи, трошачки на бюджетни пари. А гражданите пак ще викат "Оставка" по площадите.