Темата с трудовата заетост излиза на преден план

Всеки втори служител у нас се оглежда за по-добра работа. Това показват данните от специално направено проучване.

"Условията на труд се подобряват постоянно. Изискванията към работодателите се покачват, самите работодатели влагат доста усилия в това нещо. Говорим за нормалните, а не за черната и сивата икономика. По отношение на доходите изоставаме както винаги, знаем какви са и последните протести по отношение на учители, миньори. Движим се с малки грешки, но последната статистика показва, че има покачване на работещите бедни с около 1 пункт", каза главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев в студиото на "България сутрин".

По думите му икономиката се движи бавно и трябва повече внимание.

"Условията на труд се подобряват, работим за това в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Българските фирми са все по-интегрирани във веригите на доставки, там има контрол. На трето място е връзката с техническия прогрес. Той изисква не само повече инвестиции, а и по-компетентна работна ръка във връзка с дигиталната трансформация на служителите и административно увеличаване с резки темпове на доходите. Това води и до по-високи изисквания на работодателите към работниците", коментира икономическият съветник в Българската стопанска камара доц. Щерьо Ножаров за Bulgaria ON AIR.

Той поясни, че средното нарастване на заплатите в ЕС е 3%, а у нас е с 13%.

"Всяко трето дете живее в лишение в България, което е много лош показател. Това означава, че това дете няма достъп до нормална храна, не е ясно по какъв начин ще получи адекватно образование и как ще се развие. И ако ние не предприемем действия спрямо децата, в бъдеще ще берем големи ядове, защото по този начин спираш развитието на бъдещото поколение. Знаем какво се случва и с пенсиите - 2/3 на жизнен минимум, а 1/3 под линията на бедност. Всичко това влияе много зле, виждаме, че цените продължават да растат. Качват се монополните цени - там няма какво да се прави, знаем какво се случи с телекомуникационните услуги, водата, парното", допълни Кацарчев.

Оказва се, че отново имаме преселение на хората - българи се пренасят на Запад, за да получат по-висок доход, а хората от Изток идват у нас по същата причина.

"При нас безработицата е около 5%, като е това по-ниско от средното за ЕС. Там е около 6,5%. От друга страна заетостта е 70,7%, което абсолютно отговаря на средното за Европа. Но друг е въпросът, че има отделни сектори с деформация. Това са секторите, които са със сезонна заетост. Туризмът в България има неправилна политика, ние целогодишно трябва да развиваме туризъм - здравен, културен, SPA. Ние развиваме само сезонен. А IT секторът сви търсенето на кадри, защото развитието на технологиите и изкуственият интелект сви търсенето с около 35%", коментира доц. Ножаров.

Той допълни, че родители не виждат как децата им могат да получат добро образование в България и напускат страната ни.

"Трябва да има политики - политиците, които ще избираме след месец, трябва да кажат накъде ще водят държавата. Къде е стратегия за образованието и енергетиката? Какво се случва с демографията? Кой ще работи в тази държава, като се казва, че сме 50 000 надолу. В момента средното образование подготвя хора, които в масовия случай нямат професия. В училищата вече няма и бази, има чин с компютър", добави главният икономист на КТ "Подкрепа".

Доц. Щерьо Ножаров припомни, че от години говорят за Наредбата за защитените специалности.

"40% от висшистите работят или на места за средно образование, или не си работят по специалността. Наредбата щеше да се провали в този парламент, когато решиха да премахнат таксите. Това беше единственото нещо, което стимулираше студентите да записват защитени специалности, защото има такса. Ако няма такси, всички ще отидат в най-лесните специалности. Трябва да променим дебата за професионално, дуално и всякакъв тип образование, което увеличава уменията", каза още той.

Средната статистика сочи, че в ЕС на около 3 години някой си сменя работното място. Ножаров уточни, че трябва да минат поне от 7 до 10 години, за да започнем да се притесняваме за изкуствения интелект.