"Всеки ден ще съм тук, за да потърся своите граждански права. Добре дошли са всички“, тази фраза от Слави Трифонов обикаля по цял ден всички медии в страната.

Под дъжд и пек, водещият взима столчето и плаката си и застава чинно пред Народното събрание, пише Благовест Андонов в Traffic News

Протестът е малоброен, но с всеки изминал ден расте с по едни, с по двама… Въпросите, които изникват са няколко. Първият, който вълнува хората е докога Слави ще действа така, а този който вълнува политиците е колко хора ще събере.

Новият вицепремиер Валери Симеонов, наскоро бе заявил, че за един ден може да изкара 20 000 души пред парламента от цялата страна. Вероятно е така. Но и Слави може. Когато Трифонов трябваше да показва мускули, той изкара десетки хиляди на Орлов мост в София. И на малките деца е ясно, че една сцена и един призив от него ще дублира ефекта от октомври.

Стратегията на Слави обаче е друга. Той излиза само с обкръжението си и сяда пред парламента. Минаха пет дни от първата проява, хората с всеки изминал ден се увеличават, вярно, малко,  но постепенно. Тази аритметична прогресия ще се засилва с всеки изминал ден и е въпрос на време да имаме постоянно присъствие пред Народното събрание. За разлика от концерта и сцената, тази стратегия гарантира устойчивост, гарантира и „чистота“ на протеста. Тук няма групи като Протестна мрежа, няма агитки, няма политически формации.  Имаме хора, които по един или друг начин неосъзнато и импулсивно излизат да търсят „гражданските си права“, защото техният вот, или „повелята на народа“ не е изпълнена, от онези – политиците.  Гюстав Льобон в книгата си „Психология на тълпите“ казва:

„Неосъзнатото действие на тълпите, подчинено на съзнателната дейност на отделните хора, а това е една от характеристиките на настоящата епоха“.

Прекалено е наивно да се смята, че действията на шоумена не са добре обмислени, както и че в сянка няма сериозна организация, която действа, за да изпълни предварително изготвения сценарий. Фейсбук агитацията, концертите през юни и „единият от многото под дъжда“. Всичко това са търсени ефекти. Политическите формации подценят ли това, то протестът на Слави е обречен на успех.

Основно правило в политиката е деленето на „враг“ и „приятел“.  В момента тече обособяването на тези две групи, който са основен двигател при формирането на мнението в обществото. „Врагът“ този път не са „червените“, не са хората на Бойко, нито онези на Пеевски. „Врагът“ са всички те.

Тук не става въпрос за мажоритарния вот, не става въпрос за задължителното гласуване, не става въпрос и за партийната субсидия.  Това са просто искания, които обаче обръщат цялата политическа система на страната.

Обещанията на ГЕРБ, че ще започнат да работят за нов изборен кодекс не са нищо повече от това да се опитат да замажат положението и да си измият ръцете.На всички е ясно, че такъв закон няма как да бъде прокаран в 44-тото Народно събрание, тъй като повечето партии подписват смъртната си присъда. Така единственият шанс е той да бъде приет е с гласовете на ГЕРБ и БСП – отново мисията невъзможна.

Друг важен момент, който трябва да мине е решението на Висшия административен съд по жалбата на прокуратурата  - дали референдумът трябва да е задължителен. Тук решението отново е предизвестено, но то също трябва да стане факт преди следващата крачка в протестните действия на Дългия.

Със сигурност в следващия месец и половина ще интересно и в парламента, и пред него. До момента всичко върви в руслото на Слави Трифонов - той е центърът на вниманието, но с топката е другият отбор. Проблемът за него е, че нито има плеймейкър, нито реализатор, който да ги измъкне в последния момент.

Така всеки ден Шоуто на Слави ще започва още в 16.00 часа  - на живо в интернет, а с всеки изминал ден тенджерата ще се пълни с налягане, докато капакът й не издържи.