Слепи, сакати, болни, плачещи, пеещи и свирещи на китари.

Над 500 наши роми, пръснати из цяла Швеция, всеки ден влизат в ролята на просяци, за да могат да изкарат между 500 и 1000 лв. на ден. С тях техните тартори си купуват у нас двуетажни къщи и лъскави автомобили, пише 168 часа.

Румен Герджиков е български турчин на 48 години, който заминава за град Йевле с обещанието, че ще бъде берач на боровинки. Той дори не подозира, че три дни по-късно ще седи завит с найлон пред магазин за хранителни стоки, молейки случайни минувачи за няколко шведски крони.

Точно преди три години Румен решава да приеме оферта от приятел, който му предлага да заминат заедно с още четирима души за Швеция. Транспортът и квартирата били уредени, дори им обещали и безплатна храна.

"Всичко беше готово. С хората, организирали пътуването, говореше моят познат, а аз само чаках да ми каже деня, в който тръгваме. Така на 14 април 2014 година се качихме в бус от Габрово шест души - мъжът, който ни возеше, жена му, дъщеря му, аз и моят човек и още един мъж", спомня си Румен.

Маршрута, по който минали, също все още не е забравил. След като стигнали до Русе, хванали друг бус до Румъния. Оттам взели ферибот до Германия, а на слизане от него директно потеглили за град Йевле в Швеция. Още със слизането от буса мъжът, който ги карал, им казал, че няма да берат никакви боровинки, а ще трябва да просят по улиците, за да му изкарват пари.

"Не знаехме какво се случва, нито къде се намирахме. Не говорехме езика, не познавахме никого и нямахме връзка с близките си, защото той ни взе телефоните. Така започна всичко", разказва Румен.

Още същия ден той и неговият познат били закарани на точно определени места, където трябвало да седят от сутрин до вечер и да просят.
"Казаха ни, че са само за нас - разказва още Румен. - Ако някой дойде, те се събираха и го гонеха. Бяхме точно до големи вериги магазини и на места, в близост до които има банкомати. Обясниха ни, че трябва да привличаме внимание, като викаме на минаващите "Хей", а като ни хвърлят пари, да им благодарим на шведски учтиво."

По думите му неведнъж мъжът, на когото се отчитали, казвал, че за да просят точно на тези места, бил платил голяма сума.
Изискванията към Румен били той да е облечен в мръсни и скъсани дрехи, за да предизвиква съчувствие. Да не се опитва да заговаря минаващите, нито пък да става често от мястото си, а ако го прави, да е само при спешна нужда. Точно в 6 сутринта ги будели, за да бъдат в 7 на улицата, а в 9 часа вечерта минавали с кола, за да ги взимат от местата им.

Нямали осигурени квартири, в които да спят през нощта. Правели го в стари изоставени коли на гарата. Самият той в студените дни се завивал с найлон и обличал по няколко блузи, за да не измръзне.
"Те знаеха всичко. Точно кога съм станал, за да отида до тоалетна или пък да изпуша цигара. Наблюдаваха ни постоянно. Минаваха с колите да проверят дали сме на местата, а ако видят, че ни няма вечерта, ни разпитваха къде сме били и ни биеха", разказва още мъжът.

Първия месец Румен дори не знаел на колко се равняват шведските крони спрямо българските левове. Когато носел изкараното, те постоянно му повтаряли, че това са никакви пари и не се е справил добре.

"Човекът, на когото се отчитахме, беше български ром. Той все казваше, че не е доволен. След като мина първият месец обаче, аз реших да попитам друг българин, който проси там, по колко изкарвам. Той ми обясни, че 100 крони се равняват на 20 български лева. Въпреки че разбрах, аз си замълчах и продължих да се правя пред тях, че не знам", споделя Румен.
Първия ден, в който бил на улицата, той изкарал 500 крони, което е близо 100 лева. През следващите дни започнал да увеличава цифрата, като успявал за ден да достигне и до 2000 крони - 500 лева.

Според него колкото по-дълго време си там, разбираш кои са най-добрите места, където ще изкараш най-много пари. За да му дават повече от това, което до момента са му давали, той решил да вкара в употреба и таланта си, а именно да свири на китара. Тъй като успявал да задели пари и за себе си, в един момент си купил китара, за да свири с нея на улицата.

По думите на Румен най-много изкарвали тези, които се правели на инвалиди.
"Имаше хора, които се преструваха на сакати - спомня си Румен. - Правеха го по принцип тези, които са по-слаби. Казваха им как точно да свият единия крак или ръката си, така че да изглежда все едно ги няма. Караха ги да ходят с патерици, подгъваха им панталоните и блузите, така че да не си личи. На тези, които се правеха на слепи, им даваха слънчеви очила и те бяха с тях дори когато нямаше слънце. Аз не съм правил нито едното от двете."

По негови сметки тези, които се престрували на инвалиди, изкарвали дори и по 1000 лв. на ден в зависимост и от мястото, което са заели. Според него в момента в цяла Швеция има над 500 наши роми, които се занимавали само с това. Преди три години, когато той бил там, просяците били главно от България и Румъния. Той самият се запознал с много от тях и те му споделяли, че са от всички краища на страната ни. Това, което го учудило, било, че на няколко пъти срещнал и българи, които просели. Те всички били по-възрастни. Процентът на ромите обаче растял всяка година.

"Идваха постоянно нови и нови. Пръснати са навсякъде. Редуваха се помежду си. По цели фамилии можеш да видиш - разказва още мъжът. - Имаше и много
момичета, които са на около 22-23. Те също просеха. В последствие разбрах, че жените и дъщерите им, които идват с мъжете, главно се занимават с джебчийство. Крадат от магазини за бижута най-вече, по-рядко бъркат по чантите."

Пари от чанта крадели по-рядко, защото всички пазарували с карти. По думите на Румен в Швеция дори и по-малките деца също имали дебитни карти, с които пазарували навсякъде. Именно затова едно от стратегическите места, на които се изкарвало най-много, било в близост до банкомати. Младежите пък давали най-много пари в събота и неделя, тъй като само тогава имали право да излизат на дискотеки. За прехраната на Румен не се грижел никой. Много често шведите отказвали да му дадат пари, а влизали в магазина и му купували храна.

"Даваха по цели пликове с храна. Всичко, от което имам нужда, ми купуваха. То оставаше за мен. Никога, докато съм бил там аз, не съм останал гладен. Бях сложил една кошница на земята и всеки ден тя се пълнеше с храна. Те не са стиснат народ. Дават ти и те съжаляват. Не подозират дори, че това си е цял бизнес", споделя още Румен.