Прокуратурата разпространява доказателства, записи на разговори и разгласява детайли по конкретни казуси в изпълнение на препоръките на Европейската комисия за по-голяма отчетност и прозрачност в работата на прокуратурата, но без да нарушава законодателството и презумпцията за невинност.

Това се твърди в отговора на държавното обвинение до евродепутати, които питат защо се публикуват различни звукозаписи, снимки и стенограми по висящи дела, по някои от които дори няма повдигнати обвинения и как се оценява тази практика.

Публикуването на доказателства по висящи дела се прави често в последните месеци, по инициатива и подкрепа на главния прокурор Иван Гешев още преди да встъпи в длъжност, припомня Дневник. Тази практика на прокуратурата обаче предизвика серия от критики и недоволство не само от обвиняеми, но и от правозащитни организации, адвокати и съдии. Те се опасяват, че е нарушена презумпцията за невинност или с други думи, че без окончателно влязла в сила присъда прокуратурата внушава, че разследваните са виновни и така влияе на съда, който предстои да разглежда делото.

Такива доказателства, записи на разговори и разменени съобщения бяха разпространени по разследването за изтеклите данни от НАП, по досъдебните производства срещу Васил Божков и за незаконния внос и преработване на отпадъци срещу братя Бобокови и зам.-министъра на околната среда и водите Красимир Живков, както и много други. Превод на английски на разговори на Божков е изпратен от прокуратурата и на евродепутатите.

Според държавното обвинение обаче няма нарушение, тъй като прокуратурата дължи отговор и отчетност на обществото, особено по казуси от висок обществен интерес. От обвинението уверяват, че разпространяването по висящи дела става при стриктно спазване на закона - с разрешение на наблюдаващия прокурор. Освен това обикновено това става едва след като тези данни са били представени и разглеждани от съда по време на определяне на мерките за неотклонение на обвиняемите.

Любопитно е, че в отговора си от прокуратурата обясняват "медийните" акции и съобщения с препоръки на Европейската комисия, която в няколко доклада по механизма за сътрудничество и проверка е препоръчала да има "прозрачността в работата на съдебната власт и отчетността пред гражданското общество - както при текущи, така и при приключили производства".

От държавното обвинение дори уверяват, че ефектът от предприетите през последните години стъпки, е осезаем. Цитират се и извадки от доклада на ЕК за 2018 г., в които се казва, че "трябва да се създаде механизъм за публичен отчет за напредъка по делата за организирана престъпност на високо ниво, за които има информация в публичното пространство. В зависимост от презумпцията за невиновност, главният прокурор трябва да докладва за разследвания и обвинения".

Прокуратурата изглежда е приела препоръката буквално и я прилага на практика като изнася конкретни данни по някои от големите дела и разследвания. Цитират се и препоръки от други доклади, сред които и този за 2020 г., в който се посочва, че са постигнати резултати в борбата срещу корупцията на високо ниво, но се посочва необходимостта от продължаване на усъвършенстването на антикорупционната рамка и включването на заинтересованите страни в прилагането на антикорупционната стратегия и определянето на бъдещи приоритети.

По-общо се отбелязва, че антикорупционните институции трябва да изградят обществено доверие и да спечелят репутация на институции, работещи с независимост и професионализъм, припомнят в отговора си от прокуратурата и допълват, че някои от делата, по които са разпространявани такива доказателства са именно срещу хора на висши публични длъжности.

От прокуратурата обаче се застраховат с уговорката, че все пак става дума за текущи разследвания и проверки, което не пречи на по-късен етап някои от обвиненията да отпаднат, ако се съберат и други доказателства.

"Публикуването на официални съобщения за пресата, брифинги и изявления от надзорни прокурори, говорители на прокурори или главен прокурор са средство за предоставяне на информация и гарантиране на незабавното информиране на обществеността за важни случаи", уверяват от държавното обвинение.

"Разпространението на информация за наказателни производства от публичните органи не е забранено от задължителните за Република България актове на ЕС и други международни актове", допълват в отговора си до евродепутатите от прокуратурата.

"Нито начинът, нито контекстът, в който се разпространява информацията, създава впечатлението, че лицата са виновни, преди вината им да бъде доказана в съответствие със закона от съда. Публикуването на официални съобщения за пресата или изявления на надзираващи прокурори, говорители на прокурори или главния прокурор има за цел единствено да информира гражданите за развитието на разследването по публично наказателно дело, което е предизвикало медиен интерес, без да поставя под съмнение предполагаемата невинност на отделни лица", подчертават от прокуратурата.

"Официалните писмени или устни изявления имат за цел да хвърлят светлина върху общото провеждане на операциите и развитието на разследванията и не се произнасят по вина на определени лица, което по принцип не нарушава презумпцията за невинност", допълват още от държавното обвинение.