Делото срещу президентския съветник по сигурността е прекратено

Прокуратурата: Илия Милушев не е извършил престъпление. На това основание военно-окръжната прокуратура в София е прекратила с постановление делото срещу президентския съветник по сигурността, предаде “Дневник”.

Досъдебното производство бе образувано по отделени материали от разследването през 2020 г. То беше за разгласяване на държавна тайна, а сега е прекратено с мотива, че няма престъпление.

Прокуратурата признава и че не е имало как да бъде извършено престъпление. Това било така, тъй като Илия Милушев и обвиняемата заедно с него бивша служителка на Държавната агенция “Разузнаване” (ДАР) Мила Калинова са имали достъп до класифицирана информация и каквито и документи да са си разменяли, те са имали оторизиран и законен достъп до тях.

Предисторията на разгласяването на държавна тайна с доклади заради нередности

В Държавна агенция “Разузнаване” (ДАР) през 2018 и 2019 г. започнали проверки от Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС) и Агенция “Държавна финансова инспекция” (АДФИ).

По време на проверките директорът на дирекция “Сигурност на информацията” Мила Калинова, установила, че на проверяващите от двете структури била предоставяна информация за дейността на ДАР, нарушаваща принципа “необходимост да се знае”. Тя предупредила със сигнали и становища както ръководството на ДАР, така и Върховната касационна прокуратура.

Инепскторатът на разузнаването направил проверка и излязъл с мерки и препоръки до председателя на ДАР. Той, от негова страна, вместо да предотврати “проверяващите от двете държавни агенции да се запознават с информация за дейността на ДАР, с която не е било необходимо да се запознават”, уволнил Калинова.

Тя решила да сезира президентството като за целта провела една среща с Илия Милушев през лятото на 2019 г. Тогава му предоставила сигналите и становищата си.

Срещу двамата започва разследване от отделени през 2020 г. материали след влизането на прокуратурата в сградата на президентството. Те били изпратени на Военно-окръжната прокуратура в София, която е повдигнала по две обвинения на Милушев и Калинова.

Едно от обвиненията е, че целта им е била да причинят “на председателя на Държавна агенция “Разузнаване” вреда – създаване на повод за дисциплинарни проверки, поставяне под съмнение на професионалните му способности за заемане на длъжността, създаване на впечатление за лошо изпълнение на служебни задължения, липса на управленски качества и склонност към злоупотреба със службата и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за Държавна агенция “Разузнаване” – уронване на престижа на институцията, създаване на недоверие в способността на агенцията да изпълнява успешно функциите и дейностите съгласно Закона за “Държавна агенция “Разузнаване” и разкриване на специфичните способи и методи в дейността на ДАР”.

Ама ние имахме достъп до класифицирана информация

“Не са събрани доказателства за част от обективния състав на престъплението, а именно настъпване на немаловажни вредни последици за Държавна агенция “Разузнаване” – уронване на престижа на институцията, създаване на недоверие в способността на агенцията да изпълнява успешно функциите и дейностите съгласно Закона за “Държавна агенция “Разузнаване” и разкриване на специфичните способи и методи в дейността на ДАР”. Това пише в постановлението за прекратяване военния прокурор полк. Димов.

Не са събрани доказателства и за това, че целта е била да се набави облага или да бъде причинена вреда. “Не са налице доказателства и за общност на умисъла между обв. Калинова и обв. Милушев, за да бъде обосновано съучастие между тяк. По отношение на обв. Милушев не са налице доказателства. За подбудителски действия от негова страна, с които умишлено да е склонил обв. Калинова да му предаде копия от създадени от нея документи”, мотивира се още прокурорът.

Доказателствата по делото, които реално има, установяват, че тя по собствено желание е решила да му предаде копия на тези документи. В постановлението се посочва, че анализът на доказателствата не води до несъмнен извод. А именно – че при срещата им са се уговорили да вършат престъпления.

На тази среща Калинова е запознала Милушев с извършващи се според нея нередности в ДАР, като е изтъкнала доводи, че при извършвани проверки от АДФИ и ДАНС, въпросните две служби със санкция на директора на ДАР са превишили правомощията си и са получили достъп до документи, които не следва да им се предоставят. Това била единствената проведена среща между двамата.

“И двамата обвиняеми, чисто обективно не могат да осъществят състава на чл. 357 от НК, тъй като към момента на срещата и двамата обвиняеми са имали разрешение за достъп до класифицирана информация, и каквато и защитена от закона информация да си разменят, то няма да е налице разгласяване по смисъла на чл. 357 от НК, тъй като информацията няма да стане достояние на неоторизирано лице”, пише на 9 юни военния прокурор полк. Димов в постановлението за прекратяване.

Законен ли е ареста на Милушев?

Административният съд София-град окончателно прие през май 2021 г., че Илия Милушев бил задържан незаконно от МВР за 24 часа на 9 юли 2020 г. Решението потвърждава това на Софийския районен съд от ноември 2020 г., което отменя заповедта за 24 часа полицейски арест и обяви задържането за незаконно. След като прекара 24 часа в ареста, Милушев беше обвинен в подбудителство към длъжностни престъпления.

При ареста тогава в сградата на президентството влязоха прокурори, полицаи и служители от Бюрото по защита към главния прокурор. А обиските станаха повод за продължили над 100 дни протести.

Акцията стана повод и за искането на оставката на главния прокурор Иван Гешев и тогавашния премиер Бойко Борисов. А по-късно доведе и до законодателни промени, с които Бюрото по защита бе извадено от “шапката” на прокуратурата и прехвърлено на подчинение на Министерството на правосъдието.

Милушев бе освободен срещу парична гаранция от 20 000 лв., след като прекара “незаконно” 24 часа в ареста. Гаранцията дори беше обжалвана и намалена на 5000 лв. По време на акцията освен кабинета на Илия Милушев беше претърсван и офисът на президентския секретар Пламен Узунов. Той също прекара денонощие в ареста.

По-късно съдът определи за незаконни задържанията и на секретаря на президента Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков. Малко след арестите на Пламен Узунов и Пламен Бобоков бяха повдигнати обвинения за търговия с влияние.