Според съда е несъстоятелно разследването да се точи 29 години с аргумента, че е сложно

Прокуратурата е осъдена да плати обезщетение заради неприключилото от 1991 г. разследване за Възродителния процес. Този път са присъдени 80 хил. лв., което е рекорд, тъй като досега обичайно пострадалите получаваха 30-40 хил. лв., отбелязва вестник Сега

Искът на Х.Ч. е за 120 хил. лв. Той настоява да ги получи като обезщетение по закона за отговорността на държавата за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на разследването за Възродителния процес.

Х.Ч. разказва в исковата си молба, че е роден в сливенското с. Ябланово. През 1985 г. бил автобусен шофьор в горското стопанство в Котел. На 17 януари, докато се прибирал от работа, на входовете и изходите на селата, през които преминавал, имало полицейски бариери, а селото му било блокирано. Била започнала принудителна акция по подмяна на турските имена. На 20 януари къщата му била обградена от органите на МВР, като принудително, пред погледите на възрастните му родители и невръстните му деца, бил отведен в кметството с обвинения, че е един от организаторите на протест. Х.Ч. твърди, че в кметството бил смазан от бой. След това го прехвърлили в МВР в Котел, а после и в Сливен. На 3 март бил отведен в затвора в Белене и изкарал там 13 месеца без съд и присъда.

През април 1986 г. бил преместен в затвора в Бобов дол, където повече от година бил принуден отново да полага тежък физически труд в мина за добив на въглища. През май 1987 г. от затвора в Бобов дол го закарали като интерниран в кюстендилското с. Ръждавица, което нямал право да напуска. В началото на юни 1988 г. бил освободен да се прибере вкъщи, но без право да напуска селото. На 3 юни 1989 г., след като отново бил върнат на старата си работа като автобусен шофьор, му съобщили, че трябва да се яви в МВР - Котел. Там му дали задгранични паспорти и го уведомили, че трябва до края на деня да напусне страната. Х.Ч. взел съпругата и децата си и по-късно вечерта преминали турската граница. На 4 юни 1989 г. бил вече в Турция, където без никакви пари и имущество трябвало да започне живота си от нулата.

След промените от 1989 г. Х.Ч. очаквал, че ще има разследване и виновните ще бъдат наказани. През 1991 г. било и образувано делото за Възродителния процес, което и досега не е приключило.

Софийската военна прокуратура установила имената и адресите на общо 446 души, настанени в "Белене", като и законните наследници на починалите. Тъй като част от тях са се изселили в Турция, била изпратена молба за разпит по делегация на пострадалите от турските власти. Х.Ч. опитал да разбере докъде е разследването, но военната прокуратура му отказвала справка с аргумента, че то е секретно.

Още през по 2018 г. по искане на няколко пострадали съдът нареди на прокуратурата да сложи точка на разследването в едномесечен срок, но това не се е случило и досега. Военната прокуратура е спряла производството, за да чака отговори по четвърта поред молба за правна помощ до Турция.

Прокуратурата

Според прокуратурата Х.Ч не е представил доказателства, че е пострадал и че е нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и че претърпял неимуществени вреди. Прокуратурата пледира още, че делото за Възродителния процес е изключително сложно и няма доказателства, че забавянето му е само заради нейни действия или бездействия.

Освен това прокуратурата смята, че обезщетението от 120 000 лв., за което претендира Х.Ч., е прекомерно и не съответства нито на принципа на справедливост, нито на социално-икономическата ситуация в страната, нито на трайната съдебна практика по аналогични казуси.

Съдът

Съдия Богдана Желявска обаче пише, че според доказателствата Х.Ч. е разпитван като пострадал, както и че заедно с други пострадали много пъти са правили опити да се сдобият с информация за хода на разследването и за фазата, в която то се намира, но без резултат. А разследването все още не е приключило.

Според съда доводите на прокуратурата за това колко сложно е делото са несъстоятелни, тъй като за 29 години то е трябвало да бъде финализирано.

Желявска приема, че от страна на органите на държавното обвинение са налице действия и бездействия, които противоречат на основните принципа на Конвенцията за защита правата на човека за разглеждане и решаване на делото в разумен срок и от това Х.Ч. е понесъл неимуществени вреди. Съдията ги оценява на 80 хил. лв., като взема предвид изключително дългото и все още неприключило разследване и това, че за Х.Ч. в момента не съществува възможност да потърси компенсация в качеството си на пострадал по това разследване.

Решението на Софийския градски съд не е окончателно и може да се атакува пред апелативната инстанция.