Семейството на учител от Добрич било изселено принудително в Турция. След като той бил реабилитиран, започва разследване

Окръжният съд в Добрич постанови две решения, с които осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Н. К и Н. М. по 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени на двете ищци от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на образуваното през януари 1991г. следствено дело за т.н. „възродителния процес“, сега досъдебно производство по описа на Военно-окръжна прокуратура София, съобщават от Окръжен съд - Добрич.

Производствата в Окръжния съд са образувани по внесени искове срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с които двете ищци претендират обезщетение като пострадали лица в лично качество и като наследници на един от пряко пострадалите от престъпленията, които се разследват по посоченото следствено дело. Техният баща бил въдворен по политически причини в лагер „Белене“ за времето от края на февруари 1985 г. до средата на април 1986 г., а след това принудително изселен в гр. Роман за срок от три години. След завръщането в дома си в гр. Толбухин /днешен Добрич/ бил поставен под постоянно наблюдение. През май 1989 г. бил принуден да се изсели в Турция.

Бил е лишен и от възможност да упражнява учителската си професия още от края на 1984 година. С решение на Народното събрание от 1 юни 1990 г. е била обявена неговата политическа и гражданска реабилитация. В началото на следващата година било образувано процесното следствено дело.

В хода на разследването баща им починал и правата му на пострадало лице преминали върху дъщерите му, като негови наследници. В предявените искови молби ищците подробно са описали изпитанията, на които са били подложени по време на принудителната промяна на имената, страданията от задържането на техния баща, както и от изселването на семейството им в Република Турция.

Прокуратурата като ответник оспорва допустимостта и основателността на исковете. Изтъква фактическата и правна сложност на делото, броя на пострадалите, повечето намиращи е извън страната, чието процесуално поведение също било допринесло за забавяне на производството, задължителните по закон множество процесуални действия, включително изготвяне на молби за правна помощ до властите в Република Турция, изпълнение на задължителни указания на съда след връщане на делото.

Окръжният съд намери, че предявените искове, основани на твърдения за прекомерна продължителност на разследването, са доказани по своето основание.

Съдът посочва, че продължителността на конкретното наказателно производство надхвърля многократно установените в НПК срокове, а фактическата и правната сложност на следственото дело не може да оправдае продължилото повече от 30 години досъдебно производство, поради което е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Окръжният съд приема, че ищците са претърпели претендираните от тях неимуществени вреди – безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, притеснение, че виновните лица за извършените спрямо тях репресивни действия няма да бъдат наказани.

Тези вреди са настъпили вследствие забавянето на наказателното производство, което е резултат от действия на разследващите органи и допуснатите процесуални нарушения от прокуратурата, обусловили прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за доразследване. Изобщо не може да се приеме, че действията на ищците са довели до забавянето на производството, посочва съдът.

И двата съдебни състава определят парично обезщетение за пострадалите в размер на 12 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датите на завеждане на делата през ноември 2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Исковете са отхвърлени за горницата над тази сума до претендираното от всяка от ищците обезщетение в размер на 120 000 лева.

В решенията се обяснява, че по реда на ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от самото престъпление. За преките вреди от престъплението за лицата, получили гражданска реабилитация по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, е предвидена възможността като пострадали по време на „възродителния процес“ да търсят обезщетение, без да е необходимо установяване на прекия извършител на увреждането с присъда.

Съдебните актове подлежат на обжалване пред Апелативен съд - Варна.