Говорете, хора, говорете! Не заслужават нито глътка въздух, нито милост. Иначе ще се нахранят с нас като с жалки остатъци от народ

Проказата е чудовищна. Виждали ли сте на живо прокажен? Аз съм. В една далечна източна земя – богата и бедна, приказна и необяснима.

Виждала съм прокажена майка, прегърнала прокаженото си дете. Ръцете ѝ окапали до лактите, детето, подпряно в тях, също с изчезващи ръчички.

Виждала съм прокажен мъж, на когото лицето се стопяваше ден след ден като тъжна лоена свещ…

Проказата е зловеща и се храни с плът, душа, с всичко.

Ние тук трябва да се преборим с друга проказа. Политическата. Говорете, хора, говорете!

Не заслужават нито глътка въздух, нито милост. Иначе ще се нахранят с нас като с жалки остатъци от народ.

Лидия Делирадева