Върлуват четири типа ловки мошеници в науката

Мой приятел, професор ми казва:

- В науката днес нормативната рамка и критериите за израстване в кариерата и за сдобиване с научни степени и звания избутва на първи план преди всичко агресивните простаци, безскрупулните хора, безпринципните играчи, персоните, оперирани от всякакъв морал!

Това го казва честен и отговорен човек, който е приключил и с науката, и с кариерата, не се чувства обиден, защото всичко е постигал с труд и упоритост, нищо не е получил даром.

Първоначално се сепнах. Помислих си – има и то немалко почтени и съвестни хора, които работят денонощно, не участват в комбини и завери, в афери и далавери – да не би да попаднат и те неволно в едно такова обобщение?!

После си рекох – не, това, което ми каза моят приятел не засяга тях!

Ето защо той е ужасно прав! Новото законодателство, днешното състояние на администрирането на целия процес в науката и преподаването, пагубната роля на онова чудо, наречено НАЦИД (сигурно не напразно ги наричат масово нациДсти), тоталната и тоталитарна роля на количествените, вместо на качествените критерии при оценяването на научния труд, шуробаджаначеството на журитата, които все повече се израждат в пълна порнография, а членството в тях – в откровено печалбарство, в клетва за вярност и демонстрация на лоялност към шефовете във висшите учебни заведения, в алъш-вериш Ти на мане – аз на тебе; Ти мен ще поканиш в жури – аз тебе ще поканя в жури –

Всичкото това говори за изключително необратими, жестоко непоправими, безумно непреодолими и отчайващо непроменими последици за българската наука и качеството на университетското преподаване.

Върлуват четири типа ловки мошеници в науката, в университетите ни – Великият компилатор, Великият комбинатор, Big Boss и Big Money.

Масово се шири шерпството – когато асистенти, доценти и дори професори – за да запазят работните си места – пишат дисертациите на своите ръководители. Ръководители на едни университети защитават така написаните им дисертации сетне в други университети – има такива университети у нас, където се знае, че при подходящи връзки и съответни размени на привилегии, представляващи чиста проба конфликти на интереси – може да защитиш всичко!

Онези, които се съпротивляват срещу тази суперпорочна система като правило губят битката. Те се изправят не просто срещу своето ръководство, а срещу една развратна, порочна, проядена, гниеща система.

Да, системата е такава. Тя е гнила и възпроизвежда гнилост. Множи я. Само който вижда нещата отвътре и познава същността ѝ, защото я е изпитал на свой гръб, той може да разбере какво искам да кажа.

В една такава система бе въпрос на време да се роди зъл гений. Да, гений, но зъл. Да, зъл, но гений.

Името му ще се разчуе. Засега няма да го назова. За да не попреча на битката с този зъл гений. Който навсякъде плоди плагиатство, корупция, мрежи на пагубни зависимости, похвати на взаимно цитиране и използване на минимални научни трудове чрез фантастична мултипликация за защити на дисертации и за хабилитации в необозрими количества.

Този зъл гений е пробил и направил за смях дори така наречената международна система Скопус!!

(Справка от Wikipedia:

SCOPUS („Ско́пус“) е библиографска и реферираща база данни и инструмент за проследяване на цитируемостта на статиите, публикувани в научните издания. Индексира 18 000 научни издания по технически, медицински и хуманитарни науки от 5000 издатели).

Един смел човек ми каза – аз искам да се преборя с този зъл гений, не ме е страх да бръкна в гнездото на осите!

А аз му отговорих – не, ти не бъркаш в гнездо на оси, ти бъркаш в леговище на черни мамби!

Този смелчага тръгва не (само) срещу злия гений. Той всъщност тръгва срещу Система. И ако настоява да разплете преплетените свински черва, срещу него ще скочат, защото са лично засегнати, хора с най-висши университетски постове; хора, заемали министерски постове; хора, били в службите, хора с успешни бизнеси. Защото дори корупционната мрежа, създадена от въпросния зъл гений да е най-абсурдната и най-уникалната мрежа, тя е само част от голямата Мрежа, захлупила системата за наука и висше образование.

В тази Мрежа са имена, които представляват огромен обществен интерес. А това значи, че зад тях и с тях стоят сериозни хора с власт, които няма да позволят пробив в Мрежата.

Тази Мрежа неизменно добре си оплита кошницата – винаги има готови да ѝ служат марионетки, които с професорския си авторитет, например, при милион доказателства за плагиатство, включително и чрез антиплагиатна информационна система, пишат експертизи, че няма данни за плагиатство. И това е само един пример за метастазите, плъзнали по цялата Мрежа.

Та кой ще допусне на такива професори-лъжци да им се отнемат званията? Кой ще допусне да се отнемат хабилитации и докторски степени на наши хора? Кой ще посегне на ректори, на генерали, на изтъкнати (защото ги изтъкват) общественици, на висши службисти? Кой ще тръгне срещу телефонното право, нареждащо и уреждащо как да се (пред)решат нещата?

Но това са моите съмнения на видял и две и двеста кротък и насила пратен в пенсия обикновен гражданин…

На този смелчага, който тръгва срещу злия гений, а всъщност срещу Системата, срещу Мрежата, аз не намерих сили да му кажа, че е много вероятно той, смелчагата, да загуби битката и дори кариерата си.

Не му го казах, макар да подозирам, че когато процесът на разплитане на Мрежата тръгне (ако тръгне! – защото Мрежата е здрава и досега непробиваема), обществото няма да го подкрепи. То, обществото си има други проблеми, то до наука и качество на висшето образование не е опряло.

Няма да го подкрепят и университетските преподаватели и учени, потърпевши от Мрежата, защото всеки днес се спасява поединично и всеки семейство храни и степени и звания гони.

Но не му казах на смелчагата, че е вероятно да не успее спечели и дори може да загуби от подетата битка, поради четири причини.

Първата е, защото ми е симпатичен – аз цял живот водих такива обречени битки и не спечелих нито една.

Втората е, защото ако не се опита да се спечели една битка, как да разбереш дали тя е можела да бъде спечелена.

Третата е, защото ако днес не се поведе тази битка, то утре вече ще бъде невъзможно тя да се поведе.

Четвъртата е, защото в България се появи мъничка надежда за Промяна.

Проф. Николай Слатински