Диетологът проф. Донка Байкова в интервю за Агенция „Фокус“ по повод хранителните продукти, повишаващи имунитета.

Фокус: Проф. Байкова, в разгара сме на пандемия от коронавирус. Кои хранителни продукти повишават имунитета ни?

Донка Байкова:Тъй като имунната система е основната, отговаряща за защита на организма срещу всякакви болестотворни агенти, в частност микроорганизми, вируси, би трябвало да поддържаме добра имунна устойчивост.

Да си представим клетъчния имунитет. Това са T-лимфоцитите, които са килъри, убийци или войниците на организма, които ни защитават. Това са белтъчни тела. На второ място разчита се ние да създадем и синтезираме в организма си антитела, дадена вирусна инфекция в случая коронавируса. Те отново са белтъчни тела, има и редица други белтъчни структури с имунна функция, като интерферона, отново белтъчна субстанция, комплемент и така.

Ето защо много е важно в този период да осигурим на организма пълноценна белтъчна храна в ежедневния си хранителен прием. На първо място това са млякото, млечните продукти, на второ място месото, рибата и яйцата.

Те са богати на деветте незаменими аминокиселини, т.е. тези, които организмът не може сам да произведе и непременно очаква да получи с храната, отвън, от околната среда, от стопанина си. В този период трябва да подбираме натурални, пълноценни белтъчни източници. Да осигурим добра синтеза на имунни тела би трябвало да имаме и присъствие на биологично активните вещества, които участват в синтезните процеси, като активизират ензимните системи.

Много е хубаво да кажем, че пълноценното хранене, зеленчуците, плодовете, пълноцърнетите зърнени храни, всички те са много важни. Всички знаем Витамин С, имуноактиватор на синтезата на имунни тела, имуномодулатор казваме ние. Освен това има антиоксидантни функции.

Другите такива витамини с такива антиоксидантни функции са Витамин А. Това са оранжево обагрените зеленчуци и плодове, в частност моркови, все още има тикви, очакваме да се появят на кооперативния пазар кайсии и праскови. Другите са Витамин Е – Токоферолите. Ето защо две супени лъжици растителни масла също са много ценни за имунната защита.

Важна е антиоксидантната функция на Токоферолите. Българското слънчогледово масло е един много добър източник на Витамин Е, зехтинът в частност и всички останали растителни масла. Пореден Витамин от разтворимата група е Витамин Д. Той се образува обичайно в кожата при слънцегреене, около половин час в централната част на деня. Откритите пространства на тялото ни са в състояние да го произведат. Доскоро нямаше много слънце, надяваме се в момента да си синтезираме от този витамин. През последните няколко години обект на проучване са именно имуностимулиращите функции на Витамин Д.

Оттам нататък минералите, без които също не могат да протичат имунните синтезни процеси. Важен е Цинкът, Селенът с антиоксидантно действие, Желязото. То е много важно за кръвотворенето на имунните тела, за клетъчния имунитет, за синтезата му. Магнезий, Калций – изобщо едно пълноценно хранене с богато присъствие на зеленчуци и плодове. Да не пропускаме нещо – светло обагрени. Може би този път трябва да се погрижим да приемаме зеленчуци и плодове с цветовете на светофара.

Аз винаги добавям плюс мораво, виолетово обагрени. Тези багрилни субстанции нямат пряко хранително значение, но са мощни антиоксидантни с противовъзпалително действие. Ние всички знаем други защитни хпрани, които използваме. Традиционно е чесънът, луковата група, богати на Алицин, Фитонциди.

Такива са чилито, лютивия пипер, който има Капсицин. Това е друга антиоксидантна субстанция, която също помага със справяне с атаката от вируси и всякакви бактериални агенти. Джинджифил да не пропускаме, прополис, млечните продукти и цялата гама от пълнозърнести зърнени храни. Например овесените ядки са много достъпни и популярни, ленено семе. Те са богати на Бета – Глюкан. Една друга антиоксидантна субстанция също с много мощни доказани противовъзпалителни свойства-.

Ние специалистите по хранене и диететика обичаме да напомняме, че по нашите географски ширини земята ни е много богата на билкови растения. Сега е период, в който можем да подкрепим здравето и имунната си защита с ежедневно приемане на билкови отвари. Така неречените чаени напитки от черен бъз, ехинацея, липа, мащерка и разбира се, ароматните билкови растения, с които си подправяме храната, за да бъде вкусна.

Да не пропуснем да кажем, че ако обичайно количеството на плодовете и зеленчуците в добавка на белтъчните храни е минимум 400-500 грама общо количество, то сега би трябвало да го удвоим. Да стане поне 700-800 грама.

Фокус: Появи се световно проучване във връзка с влиянието на млечния протеин върху диетата и връзката му с имунитета на организма. Какво е мнението ви като експерт?

Донка Байкова: Млякото и млечните продукти са богати на един пълноценен белтъчен комплекс. Основен представител в него е Казеинът. Това е една пълноценна белтъчна фракция, която участва в синтезата на тъканни протеини. На всички е ясно, че едно е хранителен белтък, но друго е, когато този белтък организмът го оползотвори. Именно казеинът е такъв като основна фракция. В негова добавка и помощ са и лакталбуминът и лактоглобулинът, които са другите две белтъчни фракции. Те пък участват в производството на антитела. Въобще не е учудващо.

2016 г. беше направен един експертен колектив от специалисти по хранене и дететика, които проучиха десетки години назад научните изследвания и медицинските доказателства за благотворното влияние и ползите и негативите от консумация на млечни продукти. През последните години имаше много групи от населението в обществото, които критикуваха млечните продукти. Доказа се, че консумацията на мляко и млечни продукти даже намалява развитието на диабет тип 2, атеросклерозата. Има противовирусни ефекти.

Ние всички сме горди, че киселомлечните ни продукти са богати на пробиотични субстанции. Осигуряват в голяма степен около 30-40 % от имунната чревна защита. Тези пробиотици – живи микробиални клетки от групата на млечно-киселите бактерии, Бифидус бактериите и третия щам, участващ като голям в пробиотичната група са млечно-киселите коки.

Всички те се конкурират с нежеланите гнилостните микроорганизми в лумена на червата и осигуряват Адхезионни рецептори именно за колониите на полезните микроорганизми в борбата им с гнилостните. Това е защита. Освен всичко друго стимулират активността на тези клетки килъри фагуцитите от белия кръвен ред, които отговарят за имунната ни защита, за клетъчния имунитет. Не на последно място активизират биосинтезата на имунните тела. Защитно има и едни мукопротеини, които отново са защитници.

Трябва да започнем, че 7 метра и половина са дълги тънките ни черва и е много важна тяхната структура и добра функционална. Именно пробиотиците, живите микробиални клетки, активизират производството на защитни мукопротени, както и на биоактивни пептиди, които контролират нивата на кръвното налягане.

Ние сме много щастливи, че населението на Източна Азия, японци, китайци, много уважават нашенското българско кисело мляко. Сега е периодът, в който можем да го консумираме. Естествено, че имаме все още туршии, където има развитие на едни други пробиотични щамове, Лактобацилус Плантарум – растителни, които също допринасят именно за добрия баланс между гнилостните и полезните микроорганизми в полза на полезните. Защитават имунната защита на ниво на храносмилателния тракт.

Фокус: Кои млечни продукти са по-богати на този млечен протеин. Вие споменахте киселото мляко, то ли е основното?

Донка Байкова: Ние искаме да кажем, че бихме съчетали присъствието както на белтъци, така и на пробиотични култури. В същото време ясно е, че концентрантна на белтъци е бялото саламурено сирене.

В него също присъстват български закваски. Българският кашкавал, когато пък говорим за консумация и дневен прием, съобразяваме се с факта, че те са с 25-30 % съдържание и са богати на мазнини. Мазнините от животински произход, в частност млечните мазнини, са богати на холестерол.

Повече калории. Не казахме колко важен е калцият за активизитор на имунните процеси. Влиза в синтезата на имунни тела. Препоръчвам 50 грама да е сиренето, 40 грама кашкавалът във връзка с по-високата калорийна стойност, дължаща се на по-високото маслено съдържание. Докато киселото мляко поне 350-400 грама при хора в зряла възраст.

Важно е да не пропускаме изварата. Ние всички сме наясно, че тя е една функционална храна по отношение защитата на черния дроб. Тя е богата на сяросъдържащи аминокиселини: Метионин, Цистин, Холин. Всички те подобряват функцията на черния дроб, от който зависят всички синтезни процеси. 50 % от човешките белтъчни тела се синтезират именно в черния дроб.

Важно да приемаме кисело мляко, извара. Те са и по-ниско калорийни. Киселото мляко е 60 калории на 100 грама, а извара 80 калории на 100 грама, а сирене 100 грама е 260, а кашкавал 360. Ето защо посочените от мен количества се ориентир за всички фенове на здравословното хранене. Да, всички са пълноценни, но в количествата, които ние посочваме.