Учудването ми от тази предизборна кампания е, че тя започна така, сякаш нищо не се е случвало преди.

Сякаш нямаше дълго продължили протести, които искаха оставки и предсрочни избори. Тя протича като една напълно обичайна и редовна кампания, в която се състезават партии от парламента и извън него. Някои се разделят, други се събират и се правят обещания, които влизат в предизборните платформи.

Показателното е, че не всички партии имат предизборни платформи или поне някакъв текст, който да има тази роля. Най-показателното пък е, че ГЕРБ оповести предизборната си платформа преди два дни, което означава, че е направена както проекта за конституция – да има нещо, без кой знае какво голямо значение какво точно пише. Пък и малцина избиратели четат платформите.

Екзотичните имена в партийните листи

Това е признак на изчезване на политическото. Тези избори показват, че все повече ние сме в сферата на някакъв вид шоу представление. Имена, които нямат нищо общо с политиката – хубаво, всеки гражданин може да се включи, но поне преди това да са станали известни с някакъв жест, да са направили нещо, свързано с политиката. Не! Влизат имена откъде ли не, сякаш не се прави подбор. Кълнат се във вярност на нещо, за което не вярват и на себе си.

Следващият парламент несъмнено ще бъде много различен от настоящия. От гледна точка на качеството не смея да съдя, едва ли ще бъде по-лош, но мисля, че това е край на политиката.

Избори в условията на пандемия

Няма съмнения, че епидемията създава нови условия за изборите. COVID-19 в някакъв смисъл е неочакваният съюзник на правителството, защото това му позволи да харчи доста безразборно в една предизборната кампания, т.е. да превърне тези разходи в част от собствената си предизборна агитация. Очаквам пандемията да се отрази върху участието на изборите, има много ограничения и хората се страхуват. Очаквам още изборите да бъдат затруднени и като процес. Страхувам се, че властите не взеха нужните мерки още преди началото на кампанията, за да се организират изборите по-иначе. Какво имам предвид? В Нидерландия започнаха предсрочни избори и те ще продължат 3 дни. Защо? Ами заради пандемията. В България се обсъждаше вариантът изборите да бъдат 2 дни, тъкмо заради забавянето на процеса, но беше отхвърлен.

Изборите ще бъдат затруднени от COVID-19 и участието в тях едва ли ще бъде високо.

Няколко сценария за изхода от вота

ГЕРБ може би ще излязат първи по брой гласове, много от сондажите го показват и ще се опитат да направят поредното правителство. При това отново с Бойко Борисов начело. Чудя се какво ли трябва да се случи в България, за да може едно правителство наистина да подаде оставка и да се оттегли? Каква криза? Има много случаи, в които правителства са подавали оставка и повече не са се връщали на терена, но тук явно има друга ситуация.

ГЕРБ да излязат първи е един възможен сценарий, както и да опитат да направят правителството. С кого? Това е въпросът. Кой би ги подкрепил? Кой би загърбил всичко казано, че да влезе в коалиция с ГЕРБ. Ще стигнат ли ГЕРБ и ДПС да направят мнозинство? ДПС ще се обърнат ли на 180 градуса от това, което сега казват, за да влязат в коалиция с ГЕРБ? Можем да очакваме какво ли не, но все пак има някакви граници на приемливото, което да не изкара отново хиляди протестиращи по площадите и улиците. Те не би трябвало да бъдат преминати.

Друга възможност – може ли да има правителство начело с БСП, очакваната втора партия по брой на депутатите? БСП направи малко, за да може да отвори диалог с други възможни партии. Едно правителство, което ще бъде просто партийно на БСП, подкрепено от други, не ми се струва много възможно.

Може ли да се направи правителство с новите играчи, които евентуално могат да влязат в парламента – Слави Трифонов, „Изправи се! Мутри вън“ и „Демократична България“? Това за мнозина изглежда приемлив вариант, защото трите партии подкрепяха протестите срещу ГЕРБ, само че каквито и сметки да се правят, броят на депутатите им няма да им стигне за мнозинство. Следователно трябва да се огледат с кого да го направят това мнозинство. С ГЕРБ би било абсурдно. С БСП или пък с ДПС? Всичко това предстои да видим.

Един от вариантите е невъзможност на парламента да състави правителство, да има служебно такова и предсрочни избори. Такъв вариант не бива да се изключва.

Какво би станало при служебно правителство, назначено от президента?

Трудно ми е да предвидя. Ясно е, че едно такова служебно правителство, което трябва да организира изборите и да ръководи текущите дела, ще се сблъска с много трудности. Със сигурност това правителството ще се заеме и с ревизия на предишното, излязло от властта. Това ще бъде много бурен период от 3 месеца до следващите предсрочни избори, чиято дата застрашително ще доближи датата на президентските избори през ноември. 

Проф. Антоний Тодоров, политолог и университетски преподавател. Коментарът е направен специално за БГНЕС.