На 4 февруари отбелязваме Световния ден за борба с рака. Между 10 и 20% от случаите на рак се дължат на вируси.

"Много от средствата за лечение ни станаха познати покрай Ковид - моноклоналните антитела. С тях биха могли да бъдат разпознати някои ракови клетки, по чиято повърхност има молекули, които им позволяват да оцеляват и да се разпространяват. Моноклоналните антитела могат да атакуват такива молекули", посочи вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова пред Bulgaria ON AIR.

В края на миналия век са били одобрени първите моноклонални антитела. Тя поясни, че са създадени далеч не за всички ракови заболявания, които са повече от 200.

"Много малка част от вирусите биха могли да доведат до раково заболяване - човешкият папиломен вирус, хепатит Б и хепатит Ц, както и още няколко вируса. Далеч не всички хора, инфектирани с тези вируси, се разболяват от рак. Ако бъдат направени профилактични ваксини срещу тези вируси, рязко намалява рискът от усложнение и ракови заболявания. Ковид-19 няма отношение в случая", обясни проф. Александрова в студиото на "България сутрин".

Работи се и над терапевтични ваксини за хора, които вече са развили раково заболяване. Идеята е ваксината да помогне на имунната им система да поеме нещата в свои ръце и да се пребори с раковите клетки.

"Раковите клетки са уникални манипулатори, които непрекъснато се променят и много добре се приспособяват в човешкия организъм. Оцеляват най-агресивните клетки. Имат много начини, по които бягат от нашата имунна система. Човешкият организъм се бори с враг от променени собствени клетки", посочи вирусологът от БАН.

ДНК не е присъда, много е важно как ще се разчете генетичната информация, изтъкна проф. Александрова и добави, че през последните години много се работи над генната терапия. Има 9-10 одобрени терапии, но това било изключително малко за нуждите на хората.

На въпрос дали Омикрон хремата е опасна, каквито твърдения се появиха, вирусологът от БАН отговори:

"Всяка хрема би могла да създаде доста дискомфорт на човек. Впечатли ме публикация в Nature, която открехва вратата за произхода на Омикрон. Разчетени са напълно 7,5 млн. генома, но това е много малка част. Напълно е възможно някои от мутациите да не са били забелязани. Втората хипотеза е с хората с имунни дефицити. Третата - може това да се е случило в животинския свят. Коронавирусът има къде да се скрие в животинския свят и ще се връща отново и отново."

В САЩ беше засечен подвариант на Омикрон, но според проф. Александрова не трябва да изпадаме в паника, тъй като това е в "длъжностната характеристика" на вируса.

Тя отбеляза, че Pfizer и Moderna работят усилено над специална ваксина срещу Омикрон, но специалистите не знаят дали ще имаме нужда от такава. Надяваме се Омикрон да е стихнал преди тя да се появи, сподели проф. Александрова.

"Поставянето на бустерна доза доста помага. Защитата от хоспитализация се качва над 90%, подчерта вирусологът", за пореден път изтъкна вирусологът.