Върховният касационен съд реши, че Тодор Караиванов не е нужно да влиза в затвора, след като е признат за виновен за получени подкупи

Върховният касационен съд (ВКС) реши, че бившият шеф на митницата в Свиленград Тодор Караиванов не е нужно да влиза в затвора, за да се поправи и превъзпита, след като е признат за виновен за получени подкупи.

Върховните съдии Ружена Керанова (председател на състава и докладчик), Валя Рушанова и Христина Михова отмениха присъдата от 4 години затвор за Караиванов и го осъдиха условно на 3 години затвор с 5-годишен изпитателен срок. За да намали размера на наказанието на бившия митнически шеф обаче, ВКС се аргументира с прекомерната продължителност на делото и двукратното му връщане на прокуратурата, информира Lex.bg.

През 2020 г. окръжният съд в Хасково осъди Караиванов на 4 години затвор, след като го призна за виновен, че от октомври 2014 г. до 25 януари 2015 г. на пет пъти поискал и получил подкупи от общо 600 евро и 1600 лева от шофьори на камиони, за да не бъдат подлагани на проверки. Той беше осъден и на 2 години затвор за престъпление по служба за упражнено влияние над четирима негови подчинени да му дадат 10 000 евро. В хода на разследването се разбра, че според обвинението Караиванов обяснил на митничарите, че ходи на срещи с шефовете на агенция „Митници“, но заплатата не му стигала да си покрива разходите и те му дали парите, защото се притеснявали, че иначе може да загубят работата си.

Преди две години апелативният съд в Пловдив потвърди присъдата от 4 години затвор на Караиванов, въпреки че го оправда за единия от поисканите подкупи. Апелативните съдии приеха също така, че той е извършил и престъплението по служба, но заради изтеклата давност за това деяние, прекратиха делото в тази му част.

Основните свидетели срещу Караиванов бяха спедиторът Стилян Христозов и превозвачът Хабиб Хабил, като митничарят беше записван и със специални разузнавателни средства. Въпреки възраженията на защитата му, всички инстанции приеха, че в случая не е ставало дума за провокация към подкуп.

„От цялата доказателствена съвкупност по делото, включително и от показанията на свидетелите Христозов и Хабил и от изготвените ВДС, получени при експлоатацията на СРС, е установено активното поведение на подсъдимия Караиванов, който е инициирал престъпната проява с поискването, а после и с приемането на неследващия му се дар. През призмата на задълбочен доказателствен анализ е направена преценката дали поведението на подсъдимия е било провокирано и обосновано е достигнато до заключението, че направените корупционни изявления са резултат от негово решение и без да е склоняван и мотивиран от свидетелите“, пише в решението на ВКС.

Върховните съдии обаче не са съгласни с наложеното на Караиванов наказание от 4 години затвор, което апелативният съд е обосновал и с критиките към България за неефективното преследване на корупционните престъпления. В решението си ВКС казва, че това не може да е отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, а съдът е длъжен да прецени индивидуалната тежест на всяко конкретно престъпление, а не да преценява „абстрактната обществена опасност на посегателствата“. Според върховните съдии, Ас-Пловдив е отдал прекомерна тежест и на налаганите на Караиванов дисциплинарни наказания, но не е съпоставил позитивните оценки за личността му, включително и в професионален план.

Основен фактор за по-леката присъда на бившия митнически шеф обаче се явява прекомерната продължителност на делото, тъй като той е станал обвиняем веднага след задържането му на 25 януари 2015 г. Апелативният съд е обяснил продължителността на делото с неговата сложност, но ВКС отбелязва, че то два пъти е било връщано на прокуратурата заради пропуски в обвинителния акт. Върховните съдии отхвърлят и аргумента, че Караиванов и защитата му са допринесли за забавянето, тъй като правели множество доказателствени искания, като посочват, че това е тяхно право.

„До постановяване на въззивното решение е изтекъл период от около седем години, който срок според настоящият касационен състав е достатъчно продължителен, за да бъде оценен като неразумно дълъг и да намали на собствено основание обществената опасност на престъпното посегателство… Касационната инстанция оценява констатираното забавяне за значимо по продължителност и го дефинира със съществена тежест и значение“, се казва в решението на ВКС, с което решава, че справедливото наказание за Караиванов е 3 години затвор.

След това върховните съдии решават, че няма нужда това наказание да бъде изтърпяно в затвора. Те изтъкват, че трудовата и социална ангажираност на подсъдимия не водят до извод за сериозно завишена негова лична обществена опасност, която да налага ограничение на свободата му. Според ВКС продължителността на делото също може да предизвика „започваща промяна в неговото поведение към спазване на установения правопорядък“. Така съдът стига и до крайния си извод за Караиванов, че „принудителното му откъсване от нормалната семейна, трудова и социална среда не е необходимо и оправдано, тъй като не би допринесло за неговото поправяне и превъзпитаване“. Според върховните съдии възпиращ ефект има и максималният изпитателен срок от 5 години.

ВКС обаче връща делото на апелативния съд в частта, в която той го е прекратил за извършеното престъпление по служба с изтекла давност, след като е изразил обаче и становище, че Караиванов е извършил престъплението. Върховните съдии отбелязват, че апелативният съд е допуснал съществено нарушение, тъй като се е произнесъл по същество на обвинението и е прекратил делото без съгласие на подсъдимия.

„Съдбата на наказателното производство относно това престъпление е зависела изцяло от волята на подсъдимия Караиванов“, напомня ВКС разпоредбата на чл. 289, ал.2 от НПК, според която при изтекла абсолютна давност делото може да продължи при направено искане на подсъдимия и тогава съдът се произнася с присъдата.