Магарето на един селянин паднало в кладенеца на стопанина си и почнало да реве за помощ.

Дотичал селянинът и плеснал с ръце:

– Как ще те вадя оттам?

Изведнъж се замислил и решил: „Моето магаре е старо. Не му остава още много живот. Така или иначе, скоро ще трябва да си купя друго. А кладенецът е почти пресъхнал и отдавна се каня да го запълня и да изкопая нов. Защо това да не стане сега? Хем и магарето ще закопая, че да не мирише, като почне да се разлага”.

Повикал стопанинът съседите си да му помогнат да зарине кладенеца. Всички дружно хванали лопатите и почнали да хвърлят пръст в него. Магарето тутакси разбрало какво го чака и започнало да реве още по-силно. Ала изведнъж, за всеобща почуда, притихнало. След като хвърлили доста пръст в кладенеца, селянинът решил да погледне и да види какво става долу. Надзърнал и останал като гръмнат. Всяка лопата с пръст, която се изсипвала на гърба му, магарето отърсвало и затъпквало с крака. Не след дълго, за всеобщо изумление, то стигнало догоре и изскочило от кладенеца.

Животът често ни стоварва всякаква кал и не пропуска да ни засипва с нови порции. Но всеки път, когато калта падне върху теб, отърси я от себе си и се издигни над нея, като стъпиш отгоре й, защото само така ще можеш да се измъкнеш от своя кладенец. Всеки един проблем, който се изпречи на пътя ти, може да бъде превърнат в камък, по който да преминеш през буйния поток на живота.