Авторска статия на Евгени Чертовенски за "Всеки ден".

Представяте ли си Росица Кирилова да беше открита във ваната на хотелската си стая на участие в Берковица, предрусала като Уитни Хюстън?

Или Веско Маринов да бе захапал цевта на карабината след някой концерт подобно на Кърт Кобейн, обграден от хилядите цветя на феновете си от последната възраст, но все така поетично самотен? Няма как да се получи.

Принс стана поредната световна звезда, която си отиде твърде рано от този свят. По ирония на съдбата точно в дните, когато у нас пак сме се хванали за моливчетата и пресмятаме на колко години точно става Лили Иванова - дали са 78, 83, 146, или феноменът не се поддава на простата аритметика и попада в компетенцията на квантовата физика.

Онези светят ярко и изгарят, а ние в последните 15 години слушахме оплакванията на Борис Гуджунов как гасне от диабет и пенсията му не стига за лекарства. Някак си не е редно, артистите не бива да се пенсионират. Те спират да работят, когато спрат да дишат, нали?

Талантът е като гигантски заряд от атомна енергия, а тленното тяло на човека, който го носи, е само временен контейнер. Също като ядрения разпад, талантът има мощта да носи светлина - при това не просто да запали лампите и климатиците ни, а да свети директно в душата. Същевременно, отново досущ като атома, той може да бъде опустошителен, особено за своя приносител. Блясъкът е толкова всепроникващ, че превръща всичко, до което се докосне, в пепел. И то много, много преди пенсия.

Не казвам, че нашите звезди трябва да се натръшкат от свръхдоза, за да ги оценим. Нито на Йорданка Христова ще й отива, нито на Катя и Здравко от „Ритон", а Милко Калайджиев направо ще изглежда нелепо с кокаин по мустаците. Факт е обаче, че ако наистина гориш в своето изкуство, е много вероятно да станеш на въглен. Нашите обаче мъждукат, докато алцхаймерът и паркинсонът ги приковат в инвалидна количка.
Наскоро в интервю вокалът на „Сигнал" Данчо Караджов се похвали, че единствено комунистическият режим е попречил на групата му да има кариера от калибъра на „Роулинг Стоунс".

Два въпроса по-надолу споменава, че любимото му занимание е да си играе с кучетата вкъщи и да яде пълнени чушки. Скъпи Данчо, да си рок звезда е заетост на пълен работен ден. Мик Джагър и Кийт Ричардс не набиват пълнени чушки, а са на някой купон с толкова алкохол, дрога и мацки, колкото дори дъщеря ти не е виждала в живота си.

И това не е поза. Онзи пламък отвътре ги кара да гледат на земното битие с презрението, което само истинският талант може да донесе. А унищожението и смъртта, които също идват с него... те са силно надценени.

Веднъж на вратата на Бърнард Шоу звъннал добре облечен младеж и се опитал да му продаде застраховка живот.

„Ти знаеш ли, че аз съм блестящият писател Джордж Бърнард Шоу?" - попитал старият ирландец. „Няма значение, всеки има нужда от застраховка живот", непоколебимо отвърнал търговецът. „Не, тук си сбъркал. Аз съм написал 300 книги - следователно съм безсмъртен."

Големият талант е неподвластен на Онази с косата. За останалите има чушки с кайма и ориз.