Сръбското правителство заплашва да започне нова война на Балканите в опит да получи отстъпки от Запада. Това мнение изрази премиерът на Косово Албин Курти в интервю пред британското консервативно издание The Daily Telegraph, предава Агенция Фокус.

Политикът обвини сръбския президент Александър Вучич, че се държи като Германия между световните войни. В същото време Курти предупреди, че неотдавнашните кризи в Косово и Босна могат да ескалират, ако западните правителства не приемат думите му сериозно.

„Мисля, че определено е по-опасно сега, отколкото преди. Те (сръбските власти) искат да се държат като Германия между двете световни войни, като казват: „Ако няма да ни угодите, тогава ще започнем нова (война)“, категоричен е Курти.

„Ако погледнете цифрите за военните разходи в Сърбия, ще видите, че през последните години те растат бързо. За кого купуват всичко това?“ — попита риторично премиерът. „Говоря много спокойно, защото го предвидих преди няколко месеца и години. Става дума за рационален, а не за емоционален анализ“, добави той.

Разходите за отбрана на Сърбия са се удвоили от 2015 г. насам и се очаква западните ни съседи да похарчат около 1,14 милиарда долара през 2021 г., превръщайки се в най-големия купувач на военно оборудване в Западните Балкани. Страната значително модернизира своите военновъздушни сили и закупи дронове, самолети и системи за противовъздушна отбрана от Русия и Китай, отбелязва вестникът.

Вучич отрича да подготвя Сърбия за война и защитава правото на страната си да купува оръжия, където си поиска. Съседите ѝ обаче твърдят, че натрупването на военни сили е придружено от конфронтационна политика на Белград и войнствена политическа реторика за обединението на „сръбския свят“, което е „тревожно“ и напомня за събитията, предшестващи конфликтите в Хърватия, Босна и Косово през 1990-те години.

Ескалацията на ситуацията в Косово започна през септември, след като правителството на Курти обяви, че ще изисква от шофьорите от Сърбия да използват временни косовски регистрационни номера при преминаване на границата. В отговор сръбските активисти блокираха пътищата в северната част на региона.

Тогава Вучич постави изпрати сръбски военни сили близо до границата и предупреди, че ще предприеме действия, ако протестиращите бъдат нападнати. Две седмици по-късно конфронтацията беше окончателно разрешена с международно посредничество, припомня вестникът.

През октомври сръбските протестиращи се сблъскаха с косовската полиция, която нахлу в аптека в Северна Митровица. Обискът бе част от национална операция за борба с контрабандата, съобщиха властите. До края на сутринта десет полицаи и десет сръбски демонстранти бяха ранени, отбелязва The Daily Telegraph.

Белград обвини Курти за ескалиращото напрежение и е категоричен, че косовския премиер е поставил региона на ръба на хаоса. От своя страна ръководителят на косовското правителство смята, че Сърбия стои зад организирането на протестите, използвайки ги като инструмент за политически натиск.

Словесната схватка продължи, когато Вучич обвини Курти, че е планирал още една полицейска акция, за да поеме контрола над „спорна“ електрическа подстанция. В интервю за The Daily Telegraph Курти увери, че няма такива планове.

Правителството на Курти експулсира двама руски дипломати миналия месец. Премиерът смята, че Вучич е „насърчен“ от Владимир Путин, за който се твърди, че по този начин се стреми да „отправи предизвикателство към Запада в региона“.

Не всички външни наблюдатели са убедени, че Вучич е „на пътя на войната“. В крайна сметка конфликтът ще сложи край на плановете на Сърбия за членство в ЕС и може да я изправи срещу силите на НАТО, които все още наброяват 3800 души в Косово, подчертава вестникът.

Въпреки това чуждестранни представители твърдят, че Балканите наистина се превръщат в „театър на съперничеството на великите сили“ и са съгласни с оценката на Курти за „високото напрежение“ в региона. „Да, това е сериозно и да, ние сме много загрижени“, каза пред The Daily Telegraph западен дипломат, запознат с въпроса.

Косово се отдели от Сърбия, след като НАТО се намеси на страната на албанските бунтовници. Регионът се ползва със статут на международен протекторат в продължение на девет години, преди да обяви независимост през 2008 г.

Сърбия и около половината от членовете на ООН, включително Русия и Китай, все още не са признали независимостта на Косово. Преговорите между Белград и Прищина с посредничеството на ЕС, които започнаха през 2011 г., облекчиха напрежението, но не доведоха до споразумение за взаимно признаване, което е предпоставка за присъединяването им към ЕС, обръща внимание The Daily Telegraph.