ЕС притиска България за промени в етикетирането на минерални води

Министерството на здравеопазването предлага промени в Закона за храните, целящи да прекратят заблуждаващото етикетиране на бутилирани води и да предотвратят потенциални санкции от Европейския съюз. Законопроектът въвежда ясни дефиниции за минерална и изворна вода, като се стреми да отговори на критиките на Европейската комисия относно българското законодателство в тази област.

Според ЕК българското законодателство позволява да се използва обозначението „изворна вода“ за вода, която не отговаря на условията за използване на този термин.

През април 2023 година Европейската комисия отправи предупреждение към България, заплашвайки със съдебни действия, ако страната продължи да позволява пускането на пазара на бутилирани минерални и изворни води от един и същ източник, но с различни търговски наименования. Според Комисията, тази практика въвежда потребителите в заблуждение, тъй като не предоставя ясна информация за произхода на водата.

Законопроектът на Министерството на здравеопазването въвежда нови определения за ключови понятия. "Находище" се дефинира като "подземно водно тяло, съдържащо минерални води, еднотипни по химически състав и свойства, от което се добива минералната вода". От друга страна, "подземно водно тяло" се определя като "обем подземни води в рамките на един водоносен хоризонт, характеризиращ се с определено състояние на подземните води, от който се добива изворната вода".

В момента в България функционират 64 предприятия за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води. Тези компании ще трябва да приведат етикетите си в съответствие с новите дефиниции. Очаква се промените да улеснят износа на български бутилирани води в рамките на Европейския съюз.

Законопроектът също така прецизира условията, при които се допуска допълнителна обработка на натурална и изворна вода за питейни нужди. Основното правило гласи, че "натуралната минерална вода и изворната вода в състава, в който се намират при експлоатираните за бутилирането им точки на излизане на повърхността, не може да са обект на никакво друго обогатяване освен чрез въвеждане или повторно въвеждане на въглероден диоксид (газиране или догазиране)".

Допустимите обработки включват отделяне на съединения на желязото, мангана, сярата и арсена, отстраняване на флуорид, както и пълно или частично дегазиране на минералната вода. Важно е да се отбележи, че тези обработки не трябва да водят до промяна на състава на водата или на характерните ѝ свойства.

Производителите, желаещи да приложат такива обработки, трябва да уведомят министъра на здравеопазването за методите, които възнамеряват да използват. Министърът от своя страна ще възложи изготвянето на експертно становище относно необходимостта и влиянието на предложената обработка върху качествата на водата.

Законопроектът изрично забранява обработки, целящи дезинфекция или добавяне на бактериостатични елементи, както и всякакви други процедури, които биха могли да променят естествената микрофлора на водата.

С тези промени България се стреми да приведе законодателството си в съответствие с европейските изисквания, осигурявайки по-голяма прозрачност за потребителите и запазвайки качеството на бутилираните води на пазара.