Вие сте предприемач. Имате нова бизнес идея и си регистрирате фирма. Нещата се задвижват, намирате й управител, на когото поверявате ежедневната дейност

Всичко е чудесно, докато в един момент не решавате да го смените - може би защото не се справя според очакванията ви или защото го подозирате в злоупотреби, или пък просто сте открил по-добър, пише Капитал. Заявявате си решението като едноличен собственик в Търговския регистър и той обжалва. Съдът временно спира вписването докато тече спорът по същество, което може да отнеме и месеци. И вие оставате със стария си управител, който в това време може да се разпорежда с банковите сметки, да прехвърля активи, да подправя документи и въобще да ви нанесе всевъзможни щети. Вие естествено не сте вчерашен и можете да помислите и други хватки - да впишете втори управител например и за всяко решение да е нужен и неговия подпис. Но това също може да се блокира.

Звучи абсурдно, нали? Сякаш писано от някаква кръстоска между Кафка и Гришам

Определението на съдия Мария Вранеску не е особено необичайно и СГС често допуска подобни слабо обосновани охранителни искове. Случаят просто ескалира заради повечето публичен заряд по темата ББР и публичността, която й дава икономическият министър Кирил Петков.

Сега той е в ролята на нашия хипотетичен собственик на едноличната компания. Би могъл да обжалва и го прави, но е притиснат от времето заради краткия живот на служебния кабинет. А би могъл да прави и нови опити да впише решението си. И той прави и това - след отказа от миналия петък последва нов такъв в понеделник, който още виси в статус "Обработва се". Към него има приложена обяснителна записка, защо според адвокатите на министерството трябва да се впише и отговор от Николай Димитров с обяснение, че блокираното от съда вписване не може да бъде заобиколено, като просто се подава наново.

Но има и едно нещо, по което Кирил Петков е много различен от нашия злополучен протагонист-предприемач - той има цяла институция и публична трибуна зад себе си. Представете си, че трябва да водите тази битка сам и без медиите да отразяват неволите на вашето ЕООД.

РЕКЛАМА

Е, горе-долу в този сюжет е сега Министерство на икономиката с поверената му Българска банка за развитие (ББР). Разбира се, аналогията не е 100% точна и при решенията кой да управлява такава държавна институция има особености и процедури. Но те като цяло вече са изпълнени - новото ръководство е одобрено от БНБ, а ББР още преди две години лобистки беше извадена извън обхвата на специалните правила, изискващи конкурси и даващи защита в рамките на мандата на управата й. Така че измисленият ни казус отразява почти плътно действителността.

Последното развитие след месец и половина перипетии е, че по искане на единия от изпълнителните директори на ББР, Николай Димитров, в края на миналата седмица съдът спря не просто неговото освобождаване, но и назначаването на други членове на надзорния и управителния съвет на банката.

По първата част той би могъл лесно да обоснове, че има интерес, и да търси съдебна защита за неправомерно уволнение. Не е ясно обаче защо съдията преценява, че това трябва да е достатъчно да блокира вписването на ново ръководство. Отстраняването на някой от заемана позиция трудно може да се приеме, че води до непоправими последици, а ако той спечели делото на по-късен етап, може да бъде възстановен на позицията или да му бъде присъдено обезщетение. А по втората част определението е още по-фриволно, защото не е ясно какъв е правният интерес на Димитров по отношение на вписването на други лица в управителните органи на банката.