Гара Русе (по-късно Русе-изток, днес Музей на транспорта) е първата железопътна гара в днешните български земи, построена и открита с железопътната линия Русе - Варна през 1866 година

На днешния ден през 1900 година е открита жп линията Русе - Велико Търново (130 км). Тя е част от железопътна линия № 4 Русе – Полски Тръмбеш – Горна Оряховица – Дъбово – Тулово – Стара Загора – Меричлери – Димитровград-север – Кърджали – Подкова от Националната железопътна мрежа на България, която е единична (с изключение на участъците Дъбово – Тулово и Стара Загора – Михайлово), електрифицирана (от Русе до Димитровград) с нормално междурелсие (1435 мм).

Железопътната линия № 4 е сред трите презбалкански жп линии, свързващи Северна с Южна България. Дълга е около 400 км, което я прави третата по дължина в страната, пише Евгений Натов в БАНКЕРЪ.

Железопътната линия е строена на няколко етапа, като първата отсечка от гара Русе до гара Велико Търново е въведена в експлоатация на 8 октомври 1900 г., а последният - Момчилград – Подкова - на 20 ноември 1944 година. Обемът на строителните работи за изкуствените съоръжения по железопътната линия Русе - Стара Загора - Подкова е голям. Построени са стотици съоръжения - мостове, водостоци, подпорни стени, в т. ч. и 25 тунела с обща дължина 8126 метра.

В гара Русе линията прави връзка с Главна жп линия 9 за Каспичан (Варна), в гара Горна Оряховица - с Главна жп линия 2 за Варна и София, в гарите Дъбово / Тулово - с Главна жп линия 3 - за Бургас / Варна и София, в гарите Стара Загора/Михайлово - с Главна жп линия 8 за Бургас/Варна и Пловдив и в гара Димитровград - с Главна жп гара 1 за София и Свиленград. От жп гара Горна Оряховица започва и второстепенната линия (отклонение) за Елена - Лития 41 (днес демонтирана) и от гара Царева ливада - Линия 42 за Габрово.

Русе – Търново

В Закона за развитие на железопътната мрежа на България от 1895 г. е предвидено строителство на железопътна линия Русе - Търново - Стара Загора през Стара планина за свързване на Северна с Южна България. Проучването е извършено в кратък срок и само една година след влизането на закона в сила (12 октомври 1896 г.) построяването на линията е възложено чрез търг. Той обаче не е утвърден от Народното събрание. По време на обсъждането му е поставен въпросът за проучване на трасето Търново - Габрово - Шипка - Казанлък, изтъкнато като по-целесъобразно. За да се даде възможност за извършване на вариантни проучвания за мястото на пресичането на Балкана, Народното събрание взема решение да възложи чрез търг само частта Русе - Търново. На 4 август 1897 г. е направена първата копка, а на 8 октомври 1900 г. тази част от линията е предадена в експлоатация. Построена е от Главно предприятие за строителство с председател Ст. Симеонов. По-големите съоръжения по жп линията са мостовете над река Янтра край гара Бяла, над река Русенски Лом край Русе, два железни моста и първите два тунела от линията в района на Търново.

Гара Русе (по-късно Русе-изток, днес Музей на транспорта) е първата железопътна гара в днешните български земи, построена и открита с железопътната линия Русе - Варна през 1866 година. Приемното здание е построено успоредно на коловозите, въпреки че е начална гара. Намира се непосредствено до река Дунав в източната част на града. Разположението и до брега на река Дунав е за улесняване на прехвърлянето на пътници и товари от кораби в посока Варна и обратно.

През 1900 г., след влизането в експлоатация на линията Русе - Търново, започва изграждането на железопътен възел Русе.

Първата железопътна линия в България между Русе и Варна е построена е от английската компания на братята Хенри и Тревор Бъркли, които получават концесия използването ѝ за 99 години от османското правителство. Тя е открита за движение на 7 ноември 1866 г., а дължината ѝ е 223 километра.