Председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев е бил нападнат и бит от двама мъже тази сутрин пред хотел „Радисън” в центъра на София, съобщиха от правозащитната организация.

Посегателството е било извършено около 9:30 часа сутринта, като Кънев е бил ударен с юмрук в лицето и стомаха. Нападателите се избягали по ул. „Цар Шишман”. Извикана е полиция, а пострадалият е с леки наранявания в резултат на инцидента.

Към момента не е установена самоличността на двамата мъже.

„През годините служители на организацията многократно са били обект на тормоз и закани заради работата си в защита правата на човека в България, но до момента не се беше стигало до физическо посегателство”, отбелязват от БХК.

В позицията си те коментират, че у нас се „допуска, одобрява и дори възхвалява говорене, което насажда омраза или подтиква хората към насилие спрямо някои от най-уязвимите групи в обществото”, като агресията се пренася и върху активистите и журналистите, които ги защитават.

„Българските власти пък не се справят с навременното и ефективно разследване на престъпления от омраза, а в някои случаи техни представители дори поощряват престъпления като днешното”, завършва позицията на комитета.

Официалната позиция на Българския хелзинкски комитет за инцидента:

Председателят на Българския хелзинкски комитет (БХК) – най-голямата организация за защита на правата на човека в България – беше нападнат тази сутрин около 9.30 ч. пред столичния хотел „Радисън“ от двама неизвестни мъже. Красимир Кънев е бил ударен с юмрук в лицето и стомаха, след което нападателите са избягали по ул. „Цар Шишман“. След инцидента на място е извикана полиция. Кънев е с леки наранявания.

БХК остро осъжда нападението над председателя си и призовава да се предприемат незабавни мерки за разкриване на извършителите, включително в най-кратък срок властите да набавят записите от камерите на мястото на инцидента и по пътя на бягство на нападателите.

БХК стои срещу всякакви прояви на насилие. През годините служители на организацията многократно са били обект на тормоз и закани заради работата си в защита правата на човека в България, но до момента не се беше стигало до физическо посегателство.

Силно сме обезпокоени от наблюдаваната от години опасна тенденция в България да се допуска, одобрява и дори възхвалява говорене, което насажда омраза или подтиква хората към насилие спрямо някои от най-уязвимите групи в обществото. Агресията се насочва съответно и към малкото организации и активисти, които се заемат със задачата да ги защитават. Езикът на омраза все повече завладява публичното говорене чрез медиите, които често дават безкритична трибуна на расистки, ксенофобски и хомофобски възгледи и антималцинствени активисти. Българските власти пък не се справят с навременното и ефективно разследване на престъпления от омраза, а в някои случаи техни представители дори поощряват престъпления като днешното.