Православната църква почита днес св. Герман, патриарх Константинополски.

Св. Герман е известен с благочестивия си живот и като църковен писател. Принуждаван да се откаже от иконопочитанието, той напуснал патриаршеския престол. От него са останали химни за прослава на светците и Божията благодат, проповеди и тълкувания на трудните места в Св. Писание.

Св. Герман бил син на сенатор, убит от император Константин Погонат (668-685). Той от млади години се посветил да служи на Бога.

Заради благочестивия си живот и духовната си просветеност той отпърво станал кизически епископ, а в 715 г. бил избран за цариградски патриарх. В царуването на Лъв III Исаврянин (717-741), който се обявил против поклонението на иконите, Герман употребил много старания да вразуми царя и да отклони от заблуждение, но напразно. Лъв поискал почитането на иконите да бъде осъдено на събор.

Св. Герман починал през 740 година на 95-годишна възраст и бил погребан в манастира Хора в Константинопол. По-късно мощите му били пренесени във Франция.

В народната представа денят се свързва с повелителите летните бури. Изпълнява се обичай за измолване на дъжд. Нарича се още Герман Градушкар, защото пази хората от градушка. Други познати имена на празника са Гечо, Джерман, Калоян, Кабаиван, Скалоян, Драганчо.

Негови побратими градушкари са Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни). 

На този празник е забранена полска работа, не се впрягат воловете в колата, за да не пострада селото от градушка. Ако все пак някой наруши тази забрана, другите му счупват колата на парчета. Ако през деня се зададе голям тъмен облак, всички от селото излизат и викат: „Германе, големи празнико! Пренеси я /градушката/ в пусти гори тилилейски, дето брадва не сече, дето петел не пее, дето колак /хляб/ се не меси!”

Девойките-пеперударки и жените вдовици обредно приготвят от кал или глина гола мъжка фигура с подчертан фалос, наречена Герман. Възприемат го, осмислят го като мъртвец. Полагат го върху керемида или в сандъче, подобно на ковчег. Скръстват ръцете му отпред на гърдите и в тях забождат запалена свещ.

Отрупват го с цветя и го оплакват: „Ой Германе, Германе! Умря Герман от суша за киша!” Погребват куклата - Герман край реката или в нивата, върху гроба поставят малък дървен кръст. В обреда не се допускат мъже. В момента на погребението всички трябва да плачат силно, много жалостиво.

Има изискване най-много да плачат сираците. Всеобщо е убеждението, че Бог чува най-напред техния плач, той ще се смили над тях и ще изпълни молбата им за дъжд. На 3-я и 9-я ден правят помени, които съответно се наричат третина и деветина. Няколко стари жени отиват рано сутрин на гроба, палят свещи, преливат го с вода и го кадят с тамян. Ако през следващите дни завалят поройни дъждове, момите отиват на нивата, изравят от гроба глинената фигура и я хвърлят в реката, за да спрат пороите.

Изследователите предполагат, че обичаят Герман е отзвук от езическата религия на късноантичното балканско население, своеобразно жертвоприношение на висшето божество за животворна влага, дъжда и плодородие.

Имен ден празнуват Герана, Герасим, Герда, Герман, Геро, Искра, Искрен.