На 27 октомври Православната църква почита Свети Димитър Басарбовски, който свързва религиозно и културно българи и румънци от Възраждането до днес

Денят е и храмов празник на църквата в единствения действащ у нас скален манастир – Басарбовския.

Манастирът води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.), но най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от 1431 г. Taм той е отбелязан като „Бесараба“- имот с 14 домакинства. Същевременно манастирът е отбелязан като „тимар на великия войвода“ – има се предвид Иванко Бесараб – тъст на цар Иван Александър.

Според друго предание Басарбовският манастир е бил посветен на св. Теодор Тирон и св.Теодор Стратилат. Ктитор на манастира била царица Теодора Басараб – първа съпруга на цар Иван Александър и дъщеря на влашкия войвода Иванко Басараб. На името на войводата е кръстено и близкото село Басарабово. Най-известният обитател и вечен игумен е Свети Димитър Басарбовски, роден през 1685 г. и прекарал целия си живот в манастира.

Още Паисий Хилендарски споменава тази света обител в своята „История славянобългарска“. По времето на Руско-турската война (1768 – 1774) мощите на светеца са пренесени от ген. Иван П. Салтиков в Букурещ и поставени в митрополитската, а днес патриаршеска църква „Свети Свети Константин и Елена“ на 13 юли 1774 г., където те се намират и до днес. През 1937 г. в манастира се настанява монах Хрисант и започва да го обновява.