Петият ден от Страстната седмица е най-тъжният за всички християни.

В деня на разпването на Божия син се спазва най-строг пост – не се яде и не се пие, пише Епицентър.бг

Традицията повелява да не се подхваща нито къщна, нито полска работа. Най-ревностните вярващи избягват бръсненето и къпането. „На Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие”, казва народът. Всяка жива твар по земята страда за смъртта на Богочовека Исус Христос. Строго забранени са всички веселия и забавления. Смята се, че който не спази поверията, то ще го сполети голямо нещастие.

Разпети петък е денят, в които богомолците остават насаме със себе си, достигат до покаяние и пречистват както мислите, така и душата си.

Ортодоксалните християни посещават божия дом, където по традиция се провежда служба. По време на богосложението те държат запалени свещи, символизиращи страданията на Спасителя. В този най-тъжен ден не се отслужват Свети литургии. Извършва се само служба, наречена „Царски Часове”, защото на този ден Сам Божия син е жертвал Себе Си за спасението на цялото човечество. Целият ритуал води до духовното бодърстване на вярващите и пречистване от греховете.

Минути преди началото на богосложението, на специално отредено място в средата на божия дом, се издига символичен гроб,  украсен с пролетни цветове. На престола в храма се поставя Плащаницата – плат, на който е извезан образът на положения в гроба Спасител.

Свещеният плат се изнася по строго определен начин, под песнопенията на първата стихира: Егда от древа. Задължително е певецът да стои пред северната врата на Светия олтар. По неговите стъпки ходят свещеникът, носещ Плащаницата и други служители на храма. Върху нея се поставят Евангелието и кръстът.

Обичаят, наречен „минаване под масата” се практикува от всички вярващи. Християните отиват до храма като на погребение. Всеки от тях се покланя на символичния гроб, целува образа на Спасителя върху Плащаницата, Евангелието и кръстът и поставя цветя. След това се навеждат и премиват благоговейно под издигнатото място.

Ритуалът е отражение на смирението и изкуплението, благодарност към Христос за саможертвата и своеобразно духовно пречистване. Свещеникът благославя тълпата и дарява на всекиго цвете, символ на надеждата, което вярващите отнасят в дома си и поставят над иконостаса. Китката напомня за бъдещото Възкресение и наближаващия светъл празник.

Преди настъпването на нощта духовните служители припомнят Христовите страдания, разпването и погребението му. Смиреното преклонение пред свещения плат продължава до събота вечер, когато минути преди Възкресение се прибира в олтара.