Само баща, който има дъщеря, знае какво чудо е това.

Посвещава се на всички бащи... и на техните дъщери. Посвещава се на Обичта:

"0 години - 

Бащата:

– Виж я само колко е красива! Все още ми е трудно да повярвам, че това сладко дребосъче е МОЕ! Погледни очите й, виж челото – абсолютно същите са като моите…
Дъщерята:
– Кой ли е този, който и за миг не отделя погледа си от мен? Вероятно това е баща ми…

5 години

Бащата:
– Малката ми принцеса, красавицата на татко! Кажи миличка, какво искаш да ти купя днес?…
Дъщерята:
– Най-много от всички на света обичам моя татко! Но защо татко спи до мама? Аз искам да гушка мен и да не обича никой друг…

10 години

Бащата:
– Колкото расте, все по-палава става. Не разбирам, на кого се е метнало това момиче?!…
Дъщерята:
– Аз съм влюбена в моя татко! Той е най-прекрасният на света. Затова като порасна, ще се омъжа за някой като него… Дали татко ще увеличи джобните ми този месец?…

15 години

Бащата:

– Колко бързо порасна това дете… От ден на ден все по-късно започна да се прибира вечер. Ако продължава така, накрая ще си навлече някоя неприятност. Явно ще се наложи да си поговоря по-строго с нея…
Дъщерята:
– Уф, заради татко не мога да прекарвам достатъчно дълго време с приятелите си! Мразя да ми налага тези правила! Кога най-после и аз ще стана свободна?!…

20 години

Бащата:

– Това момиче вече никак не ме слуша. Все повече се отдалечаваме един от друг. А откакто започна сама да си изкарва парите, сякаш изобщо няма нужда от мен. Не помня откога не сме си приказвали така сладко, като едно време. Пък и вкъщи само мъже звънят да я търсят… май скоро ще я загубя…
Дъщерята:

– Татко много се е променил! Засяга се от всяка дума, която му кажа. И въобще не ме разбира вече. Дори за дрехите, с които се обличам, иска да ми се меси. А какви ги наприказва снощи само за късата ми пола… Мисля, че ще е най-добре да се изнеса и да си устроя сама живота. Омръзна ми да ме третира като дете…

25 години

Бащата:

– Знаех си, че един ден това ще се случи, а ми е толкова трудно да го приема. Да, ето, че вече се омъжва! Ние и без това напоследък не бяхме така близки, както преди. А сега се появи и съпругът й. Моята малка Принцеса вече ме напуска…
Дъщерята:

– Защо трябва дори и днес да гледа с този мрачен и измъчен поглед?! Не може ли поне мъничко да се усмихне? Зная, че той така и не успя да приеме моя избор. Затова сега се държи по този начин. И всичко това, само защото не се вписва в представите му за зет. Но пък какво толкова, нали все пак няма той да живее с мъжа ми?!…

30 години

Бащата:
– Толкова рядко се виждаме вече… А колко хубаво би било, ако се срещахме по-често… А и внуците също ми липсват. Но от ходене по срещи и събирания с приятели на тях не им остава време за мен…
Дъщерята:

– Напоследък май доста пренебрегвам татко… Гласът му по телефона ми се стори някак тъжен. Добре ще е да му направим една изненада и да му отидем на гости през уикенда…

40 години

Бащата:

– Тя смята, че не съм на нужното интелектуално ниво. Според нея вече имам остаряло мислене. А преди години, когато беше малка, все аз й помагах за уроците. За всички задачи и проблеми, които не успяваше да реши сама, идваше и питаше мен. А сега не ме харесва… Повече никога няма да влизам в политически спор с нея…
Дъщерята:

– С времето татко започва да се държи все по-детински. Непрекъснато се оплаква от нещо. Вярно, че в последно време имаше доста здравословни проблеми, но… Ами ако се случи нещо с него?! Аз така и никога не успях да бъда дъщерята, която той искаше и очакваше да има…

45 години

Бащата:
– Чудесно е, че дъщеря ми има такова щастливо и пълно с обич семейство! Ще съм спокоен за нея и няма да си отида с отворени очи от този свят. Тя успя да постигне всичко в този живот със собствени сили. Гордея се с нея!…
Дъщерята:
– Много се притеснявам за татко. Напоследък не си пие лекарствата редовно… А аз не съм готова да го загубя… Господи, не ми го отнемай, моля те!

50 години

Бащата:

– Бъди щастлива, момичето ми!…
Дъщерята:

– Нееее! Татко, не си отивай, моля те!…

Аз сега как ще живея без теб?! На кого ще разчитам, до кого ще се допитвам, кой ще ми помага в трудните моменти…?
Обичам те, татко! Дано да си щастлив там, където отиде! Но, моля те, където и да се намираш вече, винаги ми показвай, че сърцето ти е с мен и че продължаваш да ме обичаш!… Не зная как, просто ми давай някакъв знак… Знай, че много ще ми липсваш, татко! И винаги ще те търся!…

55 години

Жената:
– Откакто си замина, като че ли те разбирам по-добре, татко. Иска ми се да не ти бях причинявала толкова тревоги и страдание… Но зная, че не мога да върна времето назад и да поправя миналото. И ако все пак, някъде там, където си ти сега, ме чуваш и виждаш, искам да знаеш, че искрено се разкайвам и съжалявам много за всеки миг на тъга, който съм ти причинила… Обичам те, татко!!!"