Последно сбогом с Николай Волев и Радослав Спасов
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Поклон пред паметта на двама майстори на седмото изкуство
Кинообщността се прости с двама големи творци на българското кино.
Последно сбогом с режисьора Николай Волев
Българската културна общност изпрати режисьора Николай Волев, който почина на 78-годишна възраст след инцидент. Поклонението се състоя в църква "Света София", където близки, роднини и колеги се събраха да отдадат почит на твореца, създал емблематични филми като "Господин за един ден", "Да обичаш на инат" и "Маргарит и Маргарита".
Актьорът Христо Мутафчиев сподели пред bTV: "Прекрасен човек и човек, който разпознаваше фалша много бързо. Николай беше горд, много горд човек и голям мъжкар. На мен това ми е достатъчно, когато ме покани такъв човек да работя с него, без да се замисля казвам: 'Да'".
Режисьорът Евгени Михайлов подчерта силния характер на Волев: "С филмите му и с много силния му характер. И никога не правеше компромиси".
Актрисата Елена Петрова допълни: "Когато тръгнеш по един път, трябва да го извървиш докрай. Това правеше той. Правеше кино, живееше и обичаше. На инат".
Сбогуване с оператора Радослав Спасов
В църква "Свети Седмочисленици" се състоя поклонението пред оператора Радослав Спасов, който почина на 81-годишна възраст. Той остави след себе си богато творческо наследство, включително класически български филми като "Време разделно", "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Авантаж", "Вилна зона" и "Трампа".
Кинопродуцентът Стефан Китанов сподели топли думи за своя колега: "Един от най-близките ми приятели, чувствахме го като част от нашето семейство. Като талант, това е една от най-големите звезди на българското кино отпреди 1989 година. Той е изключителен човек, много добър, със страшна грижа към всеки приятел или колега. Започнах своя път в киното с него и с Георги Дюлгеров, с него направих първия си филм като продуценти. Невероятна загуба е за българското кино и култура, за всички нас".
Режисьорката Иглика Трифонова добави: "Всички го наричахме бате Радко, защото към редица поколения той се държеше като грижовния по-голям брат, за някои буквално беше като баща. Напусна ни един от най-сърдечните и най-нормалните хора в българското кино".