Премиерът Борисов е „инспектирал“ (каквото и да означава това за длъжността на един министър-председател) строежа на околовръстното.

Сторил го е от джипката (впрочем, тая шофьорска сага добива институционален вид – оттам се управлява, оттам се общува с медиите, там се вземат решения, там се качват „ресорните“ за поредната „инспекция“ министри).

За друго иде реч: помня времето (а вероятно и вие), в което Бойко Борисов предизвикваше фурор с появата си във всякакви часове на денонощието, във всякакви дни от седмицата.

Например, годинта е или 2006 или 2007, аз съм репортер във „Фокус“. Борисов е кмет на София, от общината съобщават, че ще дава извънредна пресконференция в събота, в 9 часа. Ние, бледни репортери се явяваме на Московска, а той изскача от кабинета си (и въпреки че има обявен брифинг) казва със снизхождение на събралите се журналисти: „Ама какво искате от мен в събота – ето аз почивен ден нямам, явно и вие“. И така отиграл „свикваната“ ситуация минава на темата, обявена от ПР-ите му в мейла.

Разказвам това, защото джипката е символ на всичко, което Борисов някога беше. И което изглежда, че се е сгромолясало.

Днес, на 5 септември 2020 г. джипката е бомбоубежище. Тя изглежда да е щит. И маска. Щит от въпроси на журналисти, щит от граждани. И маска, за да не стане ясно, че духът на Орешарски е обсебил Борисов. Криещият се, страхлив символ на властта в България май се е вселил в онзи Борисов, който можеше да изиграе небивал интерес към себе си (случката от общината) и да раздава автографи на площади.

Оттук нататък всичко е въпрос на време. Пламен Орешарски намираше задните изходи повече от година. Бойко Борисов може да кара джипката по безлюдни шосета до месец март. Но това е без особено значение. Защото парадният вход съвсем прилича като да е отдавна неизползваем.

Полина Паунова