Добри видинчани се опитват да помогнат на сляп дядо, който държавата е забравила и оставила на божията милост.

Покъртителната му история се споделя от уста на уста и по социалните мрежи. Милостиви хора създават фейсбук страницата „Тъжната съдба на дядо Живко от Видин“.

С нея те търсят колкото се може повече съмишленици, за да помогнат на изпадналия в беда мъж, информира bulnews.bg.

„Искам да ви разкажа следната история... Преди малко повече от седмица се запознах с Бай Живко! Беше късно вечерта, тъкмо бях свършила работа и се бях запътила да разпусна с приятел в заведение в парка във Видин. Ръмеше дъжд и затова се скрих под козирката на театъра да изчакам своя другар. С миши стъпки се задаваше човек, бездомен, който по някаква случайност (или не) бях видяла по-рано през деня и ми бе направил впечатление. Ходеше много бавно, едва, едва... При гледката се развълнувах много, помолих се за душата му и ми се прииска да му помогна, реших че като е бездомник няма пари и стои гладен. Имах два лева в джоба си и срам, не срам се приближих до него и го поздравих. Той ме погледна с широки очи, сякаш никой, никога не го бе спирал да го пита нещо. Попитах го дали би ми позволил да му дам два лева да си има за закуска. Оказа се, че той наистина има нужда от помощ, но не от финансова. Отказа ми парите и ме помоли да го заведа до центъра, за да се скрие някъде от дъжда. Оказа се, че човекът (БАЙ ЖИВКО) има глаукома и перде на очите и почти нищо не вижда.

В същото време идваше моят приятел Васко и заедно го заизпращахме към центъра. Само от няколкото думи, които разменихме, нямаше как да не разпозная умствения потенциал, ораторските възможности и високата култура на Бай Живко. Интелигентен човек, около 60 годишен… на улицата. Въпросът ми как се озова там никак не закъсня. Започна да разказва за несправедливостите в живота му. Работил е цял живот в химията - от там взима 200 лева пенсия, която явно му стига да преживява, но не и за квартира. Не е семеен. Живял е срещу скромна сума на място, което са му отнели несправедливо. Собственикът е жертва на измама и сега той няма къде да живее. Живите му роднини не искат да го подслонят дори и в празните си апартаменти. От няколко седмици се скита по центъра. Разказите му вървяха един след друг, така сладкодумно и мисълта му течеше така леко, че изумяваше с компетентностите си в редица сфери. Едва ми позволи да му набутам двата лева и го оставихме на съдебната палата. Там се появи и друг бездомник, който Бай Живко не посрещна с голяма радост, но неволя...

Тръгнахме си с Васко, а Бай Живко искаше само да го поздравяваме като го срещнем пак, защото той няма как да ни види. От тогава го срещам често, дори и снощи преди да се прибера, пак беше до театъра на една пейка. Там се подвизава, защото е по-безопасно. Признава, че се притеснява за себе си на улицата. Вчера вечерта го видях и го поздравих. Много се зарадва да ме види. Преди дни като го молех да го запишем от радиото, да му помогнем да си намери местенце, той не пожела. Не търси сензация. Но вчера каза: "Студено е вече нощем, дай да мислиме нещо за квартира." Сутринта в 6 без нещо, идвайки на работа, отново го видях... на същата пейка. Сгушил се… Аз бях със суитчър и яке... а той... горкият... умрял от студ“.

Покъртителната история се споделя от уста на уста и по социалните мрежи. Милостиви хора създават фейсбук страницата „Тъжната съдба на дядо Живко от Видин“. С нея те търсят колкото се може повече съмишленици, за да помогнат на изпадналия в беда мъж.

Много скоро благородната им инициатива дава плодове и ясно показва, че добротата продължава да съществува. Хората успели да настанят временно бай Живко в квартира, но само за месец, защото за толкова стигнали дарените пари - 280 лева. Борбата им обаче не свършва до тук. Бай Живко е почти сляп и без придружител до себе си, той не може да стигне и до магазина. За това добродетелите на дядото търсят човек, който би се наел да бъде "неговите очи" срещу скромно заплащане на месец. Продължава и търсенето на евтина, непретенциозна квартира в близост до дигата или центъра.

Всеки, който е готов да помогне финансово, може да се свърже с видинчаните на страницата „Тъжната съдба на дядо Живко от Видин“ или да дари пари по сметка:

IBAN : BG09 CECB 9790 40A8 8890 00

Титуляр: Марта Михайлова