Учени призовават за създаване на Национална геоложка служба

България разполага със значителни запаси от подземни води, които биха могли да играят ключова роля в решаването на водната криза в страната. Това става ясно от интервю на Българската телеграфна агенция (БТА) с двама водещи експерти от Геологическия институт на Българската академия на науките (БАН) - доцент доктор Петър Гергинов, ръководител на секция "Хидрогеология", и неговият колега доцент доктор Димитър Антонов.

Според учените, естествените ресурси от подземни води в България са се увеличили през последните десетилетия. От 175 кубически метра за секунда през 70-те години на миналия век, те са достигнали 193 кубически метра в секунда към периода 2016-2021 година. Въпреки това, в момента страната използва едва около 17 процента от наличните ресурси за питейно-битово и промишлено водоснабдяване, както и за производство на селскостопанска продукция.

Доцент Гергинов и доцент Антонов подчертават, че използването на подземните води като алтернатива за решаване на водната криза е свързано с редица предизвикателства. Едно от тях е повишаването на цената на водата поради специфичния начин на добиване. Освен това съществува риск от трайно намаляване на количествата в някои населени места, които вече разчитат на този източник за водоснабдяване.

Експертите посочват Североизточна България като пример, където подземните води са единственият възможен източник не само за питейно водоснабдяване, но и за напояване и промишлени цели. В този регион се използват дълбоки сондажи и помпи, захранвани със значително количество електроенергия, което води до по-висока цена на водата.

Въпреки предизвикателствата, за някои от общо 102-те общини с нарушено водоснабдяване, използването на подземните води може да се окаже единственото решение за трайно справяне с безводието. По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, 325 087 българи все още изпитват затруднения с достъпа до питейна вода, според справка на ВиК операторите за периода 2-8 септември.

Учените са категорични, че решаването на водната криза изисква дългосрочни проучвателни, технически и социални решения. Те подчертават необходимостта от създаване на силна действаща Национална геоложка служба, която да провежда проучвания в регионален и локален мащаб не само на геоложкия строеж на България, но и на подземните води. За съжаление, България е една от малкото страни, в която към момента няма такава служба.

Доцент Гергинов и доцент Антонов припомнят, че през 90-те години на миналия век бившият Комитет по геология е започнал мащабна програма за изготвяне на Хидрогеоложка карта на България. Тогава са били изготвени хидрогеоложки карти в мащаб 1:25 000 на около една четвърт от територията на страната. Със закриването на Комитета обаче, тази изключително полезна дейност е била прекратена.

Експертите отбелязват, че климатичните промени оказват влияние върху подземните води. В България се наблюдава снижаване на нивата в плитките водоносни хоризонти и намаляване на дебита на изворите, особено в карстови терени, като спадът е в порядъка на 20-27 процента. Същевременно, на отделни места се наблюдава и увеличаване на нивата на плитките подземни води с до 68 процента.

По данни на Европейската агенция по околна среда, в границите на Европейския съюз 65 процента от водата за питейни цели и 25 процента за земеделски нужди се осигуряват от подземни води. От друга страна, данните от "Second River Basin Management Plans" (2016) EU-27 показват, че 9 процента от подземните водни тела са в лошо количествено състояние.

В заключение, доцент Гергинов и доцент Антонов подчертават, че осигуряването на вода на населението винаги е било дългосрочен въпрос. Те призовават за по-добра координация между административните органи, специалистите в практиката и научните среди в областта на подземните води, за да се постигне ефективно управление на този ценен ресурс.