Само веднъж ми се стори, че се опитват да ми предлагат подкуп, пише Иво Инджев в своя БЛОГ

Оказах се важен за ядреното лоби в момент, когато бях част от обществения комитет срещу АЕЦ “Белене”, допуснат до медиите да полемизира със своите антиподи в навечерието на референдума “за” и “против” съветския ядрен проект през януари 2013 година.

Защо се изразявам така внимателно, че ( само ) ми се е сторило ли? 

Защото до конкретно предложение не се стигна. В момента, когато заподозрях, че разговорът върви натам, той беше прекъснат от мен в зародиш. Персоната срещу мен в едно кафене бързо смени темата и още по-бързо се разделихме. 

Нямам доказателства да докажа подозренията си, които възникнаха у мен, след като от ядреното лоби ми предложиха “ да си срещнем интересите”. Ето защо съм толкова внимателен. Изправял съм се в съда в ситуация “дума срещу дума” и знам какво е да очакваш на кого ще повярва съдията.  За щастие съм спечелил всичките дела, с които се опитваха през последните няколко години да ми затворят журналистическата уста и не мога да не отдам дължимото на съдиите. Пост фактум това не е подмазване и опит за “подкупване” на съдия. 

Ще попита някой защо изобщо съм отишъл на предложената среща. Отговарям: защото не знаех, че ще обсъждаме ядрената централа. Друг изглеждаше анонсът за срещата с конкретната персона, за чиято връзка с ядреното лоби разбрах първо по разкритието в хода на разговора от чие име идва, а след това и като се поразрових какво я свързва с тези среди. 

Не че се хваля, но за лишен от постоянни доходи човек ( журналист ) изглежда изкушаващо да се заиграе с най-богатите хора в държавата. Пък и не е за хвалене – за доста колеги сигурно минавам за будала. Като знам как същото това лоби ги “командироваше” чак до Китай да зяпат и да хвалят реактори от същия тип, който Русия ни пробутва и накрая успя да ни ги продаде двойно – веднъж по себестойност и втори път като глоба за закъснялата покупка!

Не съм се консултирал чисто юридически що е то подкуп, но в публицистичния смисъл това е нещо много повече от пари в плик или предадени по друг начин. Подкупът може да бъде и дребно предателство срещу голяма услуга или кариерно израстване. Как точно става “отблагодаряването” е въпрос на ситуация, възможности и въображение на участниците в престъплението. Не знам. Отказвал съм толкова пъти да “ходатайствам” по молба на готови да се “отблагодарят” познати ( и непознати дори!), че ми е бедна фантазията какво още може да се измисли от желаещите да уредят себе си или някой близък по т.н. “втори начин”.

Всички тези доста абстрактни разсъждения без конкретика в тях се породиха в мен от скандала с (не)предложения подкуп от Татяна Дончева, неприет от депутати от ИТН. 

Опитвам се да кажа, че в зажаднялата за справедливост публичност подобен скандал може да срине не толкова репутацията на заподозряното лице, но и да закопае още повече образа но политика(та). Сега той е затънал в пясъка на тази пустиня откъм разкрития до кръста. Но има всички изгледи да бъде засмукан още по-дълбоко.

Едва ли ще бъде доказано подобно намерение за престъпление, от което вече започнаха да отстъпват в твърденията си от ИТН. Сигурно си дават сметка, че в съда нямат шанс. Техният лидер Трифонов вече призовава двете страни да застанат пред една машина, която да отчете кой лъже.

Това са си техни отношения, но има друго и то е най-лошото: че обвиненията в предлагане на подкуп от политик на политици звучат в ушите на преобладаващо мнителната аудитория правдоподобно и без доказателства. Машината за слухове, която и до днес не е произвела нещо повече от слухове поради липсата на подкрепа от машината на институциите, дълбае дъното на доверието в политиката. Не ми се мисли за момента, когато ще го подкопае дотам, че  заедно с нея ще се провали и демокрацията.

Както се вижда от злорадството във връзка със скандал на провалени политици, като Методиевич и Бареков, тъкмо това им се иска. Единият предлага собствената си реинкарнация като “спасител” от пропадането ( хаоса, както той  нарича състоянието на политиката без неговото всевластно доминиране над нея), а другият просто се радва да види омаскаряването и на други свои подобия.

Няма радост в тази гадост.