Майор Владимир Матев е награден с ордена заради две смели постъпки

На 104 години почина о.з. майор Владимир Матев от 61-ви випуск на Военното училище, съобщиха от Otbrana.com

Той бе последният двоен кавалер на Военния орден "За Храброст".

Въпреки престолната си възраст майор Матев впечатлява с отлична памет и до ден днешен си спомня събития отпреди десетилетия, които разказва на по-младите си приятели с отлична детайлност. Близките му го описват като интересен и забавен събеседник, който обича да се усмихва.

"Още от ранно детство живеех до казармите, където служеше моят баща. Генът ми е военен, защото моят дядо участва в Сръбско-българската война", казва военният герой, чийто житейски път е предначертан да премине на бойното поле, припомни "България Днес".

Офицерът от запаса е роден на 5 октомври в Плевен, но голяма част от детството му преминава в Пловдив. Заради честите премествания на баща му израства също в Сливен и Дупница, който по онова време се нарича Станке Димитров. През 1937 г. постъпва във военно училище и записва осми клас като кадет.

Бележитият българин е награден с ордена заради две смели постъпки. Първият случай е за свалянето на вражеска летяща крепост над Скопие. По това време градът е в пределите на Царство България. Заради действията си Матев е отличен с "За храбост", както и с Железен кръст.

Второто му награждаване е заради участието в Дравската епопея. Това е отбранителна операция на българската армия по време на Втората световна война срещу войски на Третия райх, настъпващи в унгарските земи. Тя е част от отбранителната Балатонска операция на Червената армия от периода 6 до 21 март 1945 година.

По време на операцията военният герой е ранен с шрапнел в главата и пада на бойното поле. Там престоява близо 24 часа, преди да бъде спасен от бойните си другари. Въпреки че мнозина го отписват от живота, Матев успява да оцелее и днес е в много добро здраве.

През 1946 г. столетникът е уволнен от армията с мотива, че е царски офицер. Затова се налага да започне да работи, за да издържа семейството си. До ден днешен той е един от малкото двойни носители на ордена "За храброст".

Най-почитаното военно отличие 

"За храброст" е висш български орден, даван в Княжество България, Царство България и Република България. Той е най-почитаният български орден, вторият по старшинство в Царство България и четвърти по старшинство в Република България. Съществува от 1880 г., с прекъсване от 1946 до 2003 г. - учреден е с указ на княз Александър Батенберг на 1 януари 1880 г.

Самият орден има синя лента и се носи на гърди. Притежава три степени и две категории - с мечове (който се връчва на военни лица) и без мечове (връчван на цивилни лица).

Поклонението ще е в неделя (23 октомври) от 14:30 ч. в църква "Св. Седмочисленици".

Бог да го прости!