Уважаеми читатели, представяме ви един материал на вест­ник Топ Преса, превърнал се в тяхна кауза.

Този път ние от вест­ник Топ Преса – югоза­падният таблоид, ще ви запознаем не само с един наш авторски материал, а с една наша кауза. Нова ка­уза. Претенциите ни са да бъдем истинска медийна печатна институция, за­това не можем да стоим безучастни пред трагедия­та на Искра Пиргова. Тя е от град Гоце Делчев и преди две години загуби съпруга си при трудова злополука. Той бил служител на ЧЕЗ. Две го­дини жената се дави в мъката си търси исти­ната за смър­тта му, твърди, че той е „убит от негови коле­ги“, служители на ЧЕЗ – Гоце Делчев. Неочак­вано за всички от компанията, вместо да и съ­действат и да проявят разби­ране, потулват случая, защото – забележете! – „посочения за виновен бил роднина на шефа на местния клон“. ЧЕЗ не признава смър­тта на мъжа на Искра за трудо­ва злополука и отказва да я компенсира, а тя, търсей­ки правата си, си навлича гнева на компанията и ЧЕЗ започва да я съди.

Ето защо Искра всяка ве­чер след работа (тя работи като чистачка в кметство­то на града) протестира мълчаливо със снимкатата на мъжа си в ръка и на­помня за трагичния случай и опита случаят да бъде потулен. Това също не се толерира от ЧЕЗ и жената е дадена на по­лицията, защото – забележете! – „нарушавала обществения ред“… Е, няма такава държа­ва!

Топ Преса не може да бъде безучаст­на и с това интервю зая­вява, че застава рамо до рамо с Искра и борбата й за справедливост. Подкрепе­те я и вие.

Ето историята й:

– Искра Пиргова е в наше­то студио, разкажете ни как започна всичко?

– Откакто почина моят съпруг Бисер Пиргов на 5.08.2016 година, сутринта стана, облече се, пи си кафе­то, изпуши си цигарата, оти­де на работа и не се върна.

– Какво се случи тогава?

– Обажда ми се братов­чедката, нещо се е случило в Буково, казаха че е от Осико­во човека, с Емил нещо се е случило, ние сме от Осиково, но тя не ми каза, ние бяхме с малката в градската гради­на, аз я пазех тя е на 7 годин­ки, и тя като каза, че нещо се е случило, аз казвам Емил е убит и никой не ми се обади, нито от енергото човек, нито от някъде другаде да ми ка­жат.

– Твоят съпруг е служител на ЧЕЗ?

– 17 години работеше в ЧЕЗ и беше бригадир на група един от най добрите в енергото и винаги като се прибереше в къщи казва­ше, искрите ще убият някой, защо бе Емиле така говориш, защото там са каа всички не­грамотни, взимат само връз­кари. И много често като се прибереше от работа, това го повтаряше, но никога не очакваше, че ще е той, за­щото той много разбираше, много знаеше, на много хора помагаше и в енергото беше един от най-добрите.

– Какво ти казаха след трагедията?

– От енергото никой не дойде да каже и на мен и на децата че съпругът ми е по­чинал, аз плача и малката внучка ме пита, бабо защо плачеш, пък аз й казвам, един чичо е паднал от стълб, бабо след като не е дядо, защо плачеш за другите хора, аз я хванах за ръчичка­та на обяд беше към 1 часа и отидохме с нея в моргата в болницата да го търсим. Ко­гато отиваме моите съболез­нования от бърза помощ той почина. Никой не се обади, нито шефът, нито никой.

– Говорим за клона на ЧЕЗ – Гоце Делчев, кой тогава беше изпълнителния дирек­тор?

– Същия, който е и сега, не мога да ви кажа как се каз­ва, поне не дойдоха да изка­жат съболезнования на де­цата ми и на мен и да кажат случи се, така и така.

– И от тогава ти живееш буквално в ада?

– Да! Отидохме с двама­та сина в Буково и разпи­тахме свидетели, искахме да имаме представа как е станало, как е загинал и една жена свидетелка каза, че той е бил на стълба, дру­гите са били долу и единия казва запали колата и оти­де до трафопоста за Слави Игнатов, той е шофьор и е в групата те са трима човека, мъжът ти беше на стълба и беше свързал трите чашки за свързване на една сграда в центъра на село Буково, точно до магазина, тя е била точно до тях на пейката е седяла почивала си и нещо казва падна на земята и аз погледнах нагоре и мъжа ти виси на жицата, опрял се казва и предал се на колата назад. И аз изкрещях, коле­гата му под него мислел, че е изпуснал нещо, Емиле, пак ли изпусна инструмента, защото имало под него колега, който трябва да подава инстру­ментите, навел се да вземе и кога погледнал почнал да люлее стълбата, защо­то има и стълба прикачена при качването с ко­лан прикрепен с всичко люлее да падне, но той бил с колана за стъл­ба вързан и го свалят от стълба мъртъв.

– Две години и повече, имали някакво прове­дено разследва­не, имали някак­во становище по случая?

– Аз три пъти отивах го Благо­евград, при тех­ническата екс­пертиза при която трябваше да ни я дадат по на време, те я бавеха и тва всичко беше от ЧЕЗ, аз сега я получих и затова почнах да стачкувам.

– Ти протестираш пред клона ЧЕЗ със снимка в ръка и документи. Защо?

– Аз протестирам защото искам истината да излезе, двамата убийци продължа­ват да си работят , те ще по­чернят и някое друго семей­ство, почерниха семейство в Копривлен, дете убиха там, убиха и мъжа ми, те неми признават, че е трудова зло­полука, ние водим вече 5 дела и нас ни съди ЧЕЗ, те казват че е нещастен случай, не е трудова злопо­лука, защото имат задължителна за­страховка при таки­ва случай, те трябва да платят 100 000 лева задължителна застраховка плюс кръвнината, ако се признаят за винов­ни. Ние вече водим 4 дела пред адми­нистративния съд в София, спечелих­ме ги, но те сега го обжалват пред вър­ховния съд

– Служител на ЧЕЗ загива при тру­дова злополука, вашият съпруг, из­разяваме съболез­нования и вместо да получавате ком­пенсация и разби­ране, компанията решава да ви съди и да ви смаже. Един път си отива човек, един път се смазва и неговото семей­ство, аз не мога да си го обясня!

– Две години и половина аз и двата ми сина ходим по мъките, за да докажем че е трудова злополука, това и на едно дете на две годинки да го кажете, той почива на стълба на работното мяс­то, те казват не е трудова злополука, било е нещас­тен случай от само себе си е починал, бил си е в къщи, тва искат да докажат. Имам документи от всички дела и сега получих призовка да се явя във върховния съд, ЧЕЗ обжалва и иска наново здравната експертиза, на­ново да се прави, като на­личието на цитонамазки от цялата лява страна, всичко е документирано, където пише долу от токов удар, какво искат повече не мога да разбера.

– Как реагираха служите­лите на ЧЕЗ, шефа на ЧЕЗ.

– Никой не се показва, аз търся правдата, исках да стигна до истината как е станало, исках от тях някой да излезе просто и да каже, Искра случи се, стана, така и така, горе долу да знам, за­щото съвестта, една сутрин в 5 часа се яви и казва така, Искра уби ме Слави, нито лъжа Господ е над мене, Слави ме уби и мен съвест­та ме почва, защото той си работи в енергото, жена му си носи кучето, а аз на 63 години търся работа, да си изкарвам прехраната. Чис­тя при кмета, искам да му благодаря, че той ме сложи на работа, иначе бях умряла, със четири стени се борих в къщи, искам да благодаря на господин Москов, той на­прави много за мене, аз от него съм жива и продължа­вам да живея. Бях останала сама в къщата.

– Сега разбирам, че твои­те протести са преустанове­ни, защото на всичко отгоре ЧЕЗ са те дали на полиция­та! Стоиш сама жена пред ЧЕЗ Гоце Делчев и идва по­лиция.

– Казва тръгвайте с мене, казвам добре, какво съм на­правила, как да тръгна сега да ме гледат хората да вър­вя с полицай, една 63 годиш­на жена, какво съм винов­на в случая, той казва вие нарушавате обществения ред, дайте ми лична карта,

– Как една жена на 63 го­дини, уважаеми зрители, стояща и търсеща пра­вдата, наруша­ва обществения ред!

– Така ми каза момчето, без да се представи, той е с унифор­ма а не се пред­стави, а от мене търси лична кар­та, аз не носех в този момент лична карта, за­щото вървя на работа, той каз­ва, аз мога да ви глобя затова, че не можете да докажете само­личността си.

– Сега разби­раш ли, защо трябваше да на­правим това ви­део пред каме­ра, защото ако го напишем без да го кажем, то звучи абсурдно, то звучи престъп­но.

– Те ги беше страх на по­гребението да се допрат до гроба, аз не съм знаела, аз нямаше да ги допусна до погребението, те стояха от много далече, даже и не под­несоха един букет цветя. Не дойде никой от ЧЕЗ в къщи да изкажат съболезнова­ния . Седят от далече защо­то са виновни и сега когато стачкувам тука, убийците не влизат, предупреждават ги страхуват се от мен двама­та убийци, че съм застанала там и стачкувам разбирате ли. Една седмица стачкувам но те не влизат.

– Нека се върнем в мо­мента, в който все пак има образувано следствие от по­лиция от прокуратура, какво установи следствието.

– Всичко е в мъгла, ние две години и половина не можем да получим техниче­ска експертиза, две години и половина се борим и сина ми и аз няколко пъти оти­ваме да проверим, те не ни дават техническата експер­тиза, да видим как е стана­ло, за да могат да излъжат, разбирате ли. И сега нещата в техническата експертиза не се срещат, във първата пише едно, във втората коя­то е била от ЧЕЗ да разслед­ва пише друго, разминават се двете разследвания, как е станало.

– Вие сте страна по дело­ то, страна на жертвата, как така не ви дават информа­ция?

– Не дават, аз отидох до президента, но там ми каза­ха, тая която е на приемна­та на президента, защо не ви дават информация, как е възможно две години да не ви дадат информация, зато­ва са тия писма тук, вижте и вие.

– А застраховката?

– Нищо не е платено, те отричат че е трудова злопо­лука, за да платят застра­ховката трябва да е трудова злополука, а те отричат и за­това ни съдят пред върхов­ния съд .

– Как така, семейството на жертвата е съдено, зара­ди това, че си търси права­та.

– Те имат пари и обжалват, първо казват че е трудова злополука, после като взе­мат парите отхвърлят, чети­ри пъти вече го връщат, ние пак доказваме че е трудова злополука и сега обжалват пред върховния съд, парите оказват роля не друго. Ние нямаме пари, аз нямам, от къде да са ми, аз съм един инвалид, вижте и моето ре­шение за инвалид, с какви заболявания съм, само ци­тирайте, ще се уплашите, ще си кажете тая жена как жи­вее още.

– Вижте, уважаеми зри­тели становището на една държавна администрация, за която ние сме явно ня­кой животински вид. Вижте доктор Павченски, Атана­сов констатират, трудова заетост УМРЯЛ. Вижте за какъв начин на изразяване става въпрос!

– Може и това да го видите и да го снимате, да видите с какви заболявания съм и се боря с тая държава.

– 66% трайно намалена работоспособност, заха­рен диабет втори тип това е просто потресаващо. Една трудова злополука която съсипа живота след това поведението на компанията ЧЕЗ , буквално може да се каже, че те довършиха.

– Вчера ми прилоша, като дойдоха двамата полицаи, викна и друг, петък вечер беше, единия беше сам, по­сле дойде и патрулката и другия полицай, и на мен ми прилоша, казвам им недейте ме закачайте, аз съм болна, ще падна ей тука, оставете ме и сега днеска отивах да направя една справка да видят, че аз не лъжа, аз съм болна от рак, първата ми ди­агноза е рак, 20 години пре­борих рака, после с диабет, после с гуша, с 6 раждания съм, за да имам двата сина, подготвила съм документи­те, чудя се къде да ги пратя, ще дам от пенсията 75 лева, даже утре казах на тия деца, че ще отида да ги занеса, за да докажа истината.

– Ние ще направим всич­ко възможно твоя случай да получи гласност, вижда­ме че доста медии не са ти обърнали внимание.

– Всички… омбудсмана до нея писах, тя казва има съд, министър-председателя… дотам писах, има съд казва, президентът – не мога да ви приема.

– А някой медии, някой журналисти?

– Нали ви казах, че стиг­нахме до Господари на ефи­ра, но и там ни спряха, голе­мия син искаше да получи гласност, защото и на него му писна, само пари, ние също наемаме адвокат при тия дела, не можем да не се защитаваме около 6 дела.

– Това с което можем да ти помогнем ние, няма да даваш пари за разходите, които ще имаш за да изпра­тиш в Брюксел, да можем поне с нещо да помогнем и подкрепим твоята кауза. ЧЕЗ е голяма и богата ком­пания, според теб това ли е причината никой да не иска да пише и да работи срещу нея, защото аз не мога да си обясня как така монополи­ста, не си носи отговорност­та към своите служители. Което за мен е геноцид, как си го обясняваш.

– Те играят с пари, когато съпругът ми почина идва чо­век от ЧЕЗ, за да каже, какво трябва да пиша в смъртния акт, човек пристига в същия ден, когато почива съпругът ми в Буково, а ние още не сме го прибрали.

– Вие констатирахте, че той има изгаряния по тяло­то.

– Децата когато го събли­чат в моргата и казват май­ка татко е изгорян от ток, за­щото той има следи.

– И въпреки видимите бе­лези никой не иска да при­знае факта че съпругът ти е загинал из­пълнявайки служебните си задължения.

– Не, никой не иска да при­знае, за да не дават застра­ховката която са длъжни да дадат.

– Застрахов­ката е правена в Армеец, но от там ти връ­щат, че екс­пертизата не отговаря.

– Доку­ментите са минали през няколко телк комисии и те се хванаха, че комисията не е отговаряла за сърдечки и сега и комиси­ята но съдят, ако знаете каква бърко­тия е при нас не знам. И сина ми отива в Благоевград при лекаря и казва, татко ми е изгорян и вече тогава се стряскат, ина­че искаха да минат с това, че е нещастен случай. С това искаха да минат, като си ми­слеха, че сме тук от провин­цията някакви, едно деноно­щие не го погребахме, за да може да се види, в здрав­ната експертиза 15 страни е пише токов удар, имаме и техническа експертиза в нея пише, че по жицата където е работел той на стълба е те­чало ток и той се обажда и казва виж, имам чувството че има напрежение, когато вече е на стълба горе и той му връща, работи спокойно Емиле тока е спрян, а всъщ­ност едната фаза си е текло

той като е закачил трите та­кова опира се на тая фаза през която е течало тока и от там минава през тялото, 220 волта ток. Имитирали му подписа, че вече след като е починал, тоя шефа тук се е усетил, че е виновен не е направил рапорт и се обажда рапорта е направен в Буково, те нямат право да правят рапорт там, защото моят мъж беше бригадир на групата, те сега са писали че тоя убиеца е бригадир, но той си вкарва автогол, за­щото след като е бригадир той трябва да е там и да на­блюдава, а той е отишъл да включи и сега се оправдава, че единия ключ някъде е бил развален, щом тече ток, ти си длъжен да кажеш да слез­не, той му е казал, виж имам чувството, че напрежение си върви, той е вързан на стъл­ба и работи трите чашки, оня му връща работи спокойно Емиле всичко е изключено, а вечерта до 1 часа вечерта и двамата са в заведението и пият, в тяхната механа в Гоце Делчев, тука в Тешов­ската механа.

След една седмица оти­дохме в ЧЕЗ да си търсим правата, да видя от какво е станало, 56 годишен здрав прав и над мен е плакъл, че аз ще умра защото бях болна от рак, плачеше над мене, той беше много добър и работлив човек. И отивам в ЧЕЗ и се срещам със съ­щия служител срещам се и му казвам, моят съпруг е убит от ток а той, госпожо дай документ, че е убит от тока и ще ги съкратя всич­ки, същия който е бил тук наблюдаващия, но аз в мо­мента нямах документ, сега имаме документи защо не ги съкрати а продължават да си работят, защото не признаят че е трудова зло­полука, аз съм неграмотна с една средно образование, полицая каква, как не е тру­дова злополука, защо ме лъжете, искам правдата, ис­кам да бъдат съкратени, да не бъде почернено и друго семейство като моето. Нали е демокрация, каква демо­крация е, нека да си платят, да дойде той болен човек да ме закара и да ме влачи пред погледите на всички и сега когато отидох да го търся и се скри, можете ли да си представите.

Отидох да му покажа слу­чая, нося всички документи, казва няма го служебно е , добре нека да е служебно, аз съм човек разбирам че го няма,.

– От наша страна ние ще ви съдействаме за пове­че гласност и случая ви да стигне до Брюксел.

Като медия се ангажираме с вашия случай, ще искаме отговори от ЧЕЗ и докато не се разнищи случая няма да спираме.

Колкото и трудно да е, трябва да намерим правда­та