Ако готвената европейска директива за забрана на пластмасовите прибори за еднократна употреба влезе в сила веднага, чашките за кафе и сокове, чинийките и останалите пластмасови прибори може да поскъпнат между 3 и 5 пъти, макар и не всичките.

Това показа проучване на актуалните цени на едро на тези пластмасови изделия и най-достъпните им в момента алтернативи, съобщава 24 часа.

Миналата седмица Европейската комисия оповести официално за готвената забрана. Тя ще се въведе с нова евродиректива, която все още се обсъжда. Предложението е да се дадат две години на всяка страна членка да приеме национални цели за намаляване на пластмасовите изделия за еднократна употреба и 6 години, за да ги постигне.

В проекта се споменават само определени изделия: чаши, чинийки, прибори за хранене, сламки, бъркалки, пластмасови дръжки за детски балони и клечки за уши. Те трябва да се заменят с алтернативни - от биоразградима пластмаса или от друг материал, който не замърсява природата.

В момента у нас почти всички заведения за хранене предпочитат да калкулират пластмасовите прибори в цените, вместо да ги продават, защото така е по-удобно.

Според Тодор Бургуджиев, шеф на най-голямата рециклираща организация у нас - “Екобулпак България”, директивата би довела до средно поскъпване на тези разходи на заведенията и търговците с 10-15%. При това положение едно кафе, което сега е 2 лв., би станало най-много 2,05 лв. Доводът на Бургуджиев обаче е, че ще мине време, докато забраната влезе в сила, а и много неща зависят от начина, по който всяка държава ще въведе забраната.

На нашия пазар и сега се продават алтернативи на ПВЦ изделията и сравнението между техните цени на едро и тези на ПВЦ посудата показват доста големи разлики. Една обикновена прозрачна пластмасова чашка от 250 грама например по цени на едро е 1,25 стотинки. Същата чашка, но от биоразградима пластмаса или от картон, е 6,9 стотинки, което е малко повече от пет пъти. Ако търговецът реши да включи цената на това изделие в цената на кафето, това би го оскъпило от 2 лева на най-много 2,10 лв. Кафето от 40 ст. би поскъпнало най-много на 42 ст.

Рециклирането може да реши много от проблемите на замърсяването на природата с пластмаси.

Обикновената пластмасова чинийка с вместимост 200 мл струва на търговеца 5,8 стотинки, докато биоразградимата е 16,7 ст., което е почти три пъти по-скъпо.

Най-голяма е разликата при сламките. Пластмасовата излиза по 0,4 ст., докато биоразградимата е 2,5 ст., т.е. разликата е 6 пъти.

Горе-долу от този порядък е и разликата между различните видове прибори – лъжица, нож и вилица. Особеното тук е, че на нашия пазар няма биоразградими, а дървени, които струват по 5 ст. бройката, докато пластмасовите са по 1,45 ст.

Любопитното е, че ако се забранят и пласмасовите бъркалки, това няма да доведе до поскъпването им. Защото пластмасовите по цени на едро са около 0,062 стотинки, докато на пазара е пълно с дървени, които са близо два пъти по-евтини – по 0,032 стотинки. Обяснението е, че те се правят от отпадъчен дървен материал.

Засега не е ясно с какво биха могли да бъдат заменени пластмасовите дръжки за балончета. Те се продават по 26 лв. с ДДС за килограм, но няма биоразградими. Другият начин да се върже един детски балон е с връв.

Дяволът обаче е в подробностите. Проектодирективата дава на всяка държава сама да си избере начина, по който ще забрани тези изделия, както стана това с найлоновите торбички през 2014 г.

Механизмът ще е всеки производител или вносител на пластмасови изделия за еднократна употреба да се регистрира и до 15-о число на всеки месец да попълва декларации какви количества от всяко изделие е пуснал на пазара през предния месец. Върху тези количества той ще трябва да плати продуктова такса на държавното “Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда” (ПУДООС), което е към Министерството на околната среда и водите.

Така че цените ще зависят и от продуктовата такса, а каква ще е тя, тепърва ще се определя от Министерството на околната среда и водите. В проектодирективата няма указания, както нямаше и за торбичките. През 2014 г. например таксата за торбичките у нас беше само 15 ст. на бройка, после стана 35 ст., а сега е 55 стотинки, което доведе до голямо поскъпване и недоволство сред производителите на пластмасови изделия.

Срещу директивата вече се обяви работодателската организация Business Europe, която претендира за по-дълъг срок за въвеждане на забраната, за да могат производителите да се настроят към новите изисквания.

Има още една важна подробност за пластмасовите изделия, която не е ясна, а от нея зависи много - дали търговците на дребно ще бъдат длъжни да продават пластмасовите изделия, или не. В директивата не се казва нищо по този въпрос, както беше и при найлоновите торбички. Но въпреки това през 2016 г. у нас бе въведено задължението всички торбички с дебелина под 25 микрона задължително да се продават на клиентите, а не да се подаряват.

РИОСВ може да наложи глоба до 1000 лв. на търговски обект, който подарява такива торбички. Иначе самите търговци на дребно нямат задължението да плащат продуктова такса и да отчитат торбичките. Но при проверка от РИОСВ са длъжни до покажат документ откъде са ги купили. Ако нямат или ако доставчикът им не е платил продуктовата такса, ще трябва да я платят те.

Следваща цел – кеновете и бутилките

Според пакета “Кръгова икономика” на Европейската комисия до 2030 г. в ЕС ще трябва да се рециклират до 85% от всички алуминиеви опаковки за напитки, които се използват при кеновете за бира и безалкохолни. Този документ все още няма задължителен характер, но нищо не пречи скоро да се подготви нова директива и всяко правителство да се принуди да наложи продуктови такси и върху кеновете.

В същия документ се говори и за капачките на пластмасовите бутилки, като се изразява становище, че те трябва да са с винт и да са неотделими от гърлото на бутилката. Причината е, че като са свободни, попадат по-лесно във водите и в крайна сметка отиват в моретата и океаните, което в последните години е замърсило много световния океан и е причинило смъртта на много водни видове.

- Госпожо Тодорова, проектът за директива за забрана на пластмасовите изделия за еднократна употреба ще оскъпи ли тези стоки?

- Тази директива тепърва ще се гласува и трябва да се видят някои подробности, които засега липсват, за да знаем това. Но на пръв прочит тя противоречи на европейската Стратегия за пластмасите, която предвижда създаването на доброволни сдружения на всички заинтересувани, които да работят за намаляване на употребата. Например чрез обратно изкупуване, рециклиране и т.н.

Проблемът не е в самите пластмасови изделия - те нямат крака, за да стигнат сами до морето, а хората ги изхвърлят там. И трябва да се работи с тях, за да предотвратим замърсяванията.

- Нямаше ли ефект от забраната на найлоновите торбички, която бе наложена по същия начин - чрез директива?

- Точно това е подвеждащото - става въпрос за директива, която всяко правителство ще интерпетира по различен начин. Така се получи и с найлоновите торбички - някои държави ги забраниха напълно, други изискаха те само да се продават на клиентите, докато у нас това важи само за торбичките под 25 микрона. Но у нас няма ефективен контрол върху спазването на тази забрана. Торбички продължават да се внасят, поради което пострадаха само българските им производители.