Парите за ремонт на покрива да се събират като част от таксата за входа и това да се прави постоянно, а не само при нужда от ремонт.

Това е едно от предложенията за промени в Закона за управление на етажната собственост, които граждани и организации подават на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Кампанията на ведомството стартира в началото на март и ще продължи до 15 април. След това предложенията ще се обсъдят от експертни групи, които пък ще подготвят текстовете на закона, пише Монитор.

„Има много добри и интересни предложения. Радващо е, че хората са готови да споделят опита си. Видели са трудностите, но това не ги е обезсърчило и предлагат какво трябва да се промени“, коментира директорът на дирекция „Жилищна политика“ в МРРБ Гергана Благиева.

По повод покривите домоуправители, които не могат да съберат пари от обитателите на по-ниски апартаменти, предлагат също общините да следят и

да контролират състоянието им, както и да налагат санкции

Всеки вход да си направи електронен адрес и ръководството на етажната собственост да изпраща онлайн съобщения на собствениците, е също едно от предложенията. В момента законът вменява на Управителния съвет да обявява протоколите от събранията и в практиката това се прави на хартия с подпис. Предложението е поканите за Общо събрание да се пускат на електронните пощи, за да са информирани и хората, които в момента не са в домовете си.

Ремонтите в апартаментите да се извършват за не повече от 30 до 60 дни, предлага домоуправител от София. Според него този срок трябва да се спазва, тъй като практиката показва, че в някои жилища поправките се точат с години и това тормози изключително много съседите.

Разнопосочни са мненията за това дали и колко трябва да плащат собствениците на необитаеми жилища.

Някои защитават тезата, че за празните апартаменти трябва да се плаща като останалите.

други пък смятат, че това не е справедливо и таксата трябва да е на половина. В момента собствениците на жилище, което не се обитава над 30 дни, са освободени от плащане.

Спорен е и въпросът дали сумите за поддръжка на сградата и входа трябва да са по идеални части, както е в момента, или по брой живеещи, тъй като сам човек в голям апартамент ползва по-малко от общите части от четиричленно семейство, живеещо на по-малка площ. Отсрещното мнение е обаче, че собствениците на по-големи имоти в етажната собственост би трябвало да имат по-голям глас при вземането на решения и да плащат по-голям дял в разходите на етажната собственост.

Представя се и казусът, според който имот, купен за инвестиция и ползван като офис в сграда със смесено значение, таксата често е с размер за четирима, а помещението се ползва от десет или повече служители и посетители, които също така ползват и общите части. Това до голяма степен е валидно и когато има краткосрочно отдаване под наем чрез платформи като AirBnB и Booking.com с променлив брой наематели.

За асансьорите много се говори, но трудно се решава дали собствениците на първия и втория етаж трябва да плащат. Обикновено те не дължат такса, но има и предложения да плащат като останалите. Възраженията са обаче, че шумът и неудобствата за апартаментите на първите етажи дори не компенсират липсата на такса.