Авторски материал на Димитър Шумналиев за вестник "Труд".

Русенският съд, уважил жалбата на етажната собственост, е пример за подражание.

Хубава новина - жители на блок в Русе осъдили тарикат, който от сума ти време не плащал по 5 лв на месец. Сега ще трябва да брои 270. Да поеме разходите по делото.

Законът предвижда тарикатът да бъде изведен от блока за три години, но съдът преценил, че една му стига. По силата на етажната собственост ще бъде изваден изпълнителен лист. И хайде навън.

Решението е от януари 2015 г. Драмата предстои. Чака се по-хубаво време. Май ще участва и съдия-изпълнител.

Случката можеше и да не попадне в медиите. България произвежда стотици подобни гьонсурати. Нищо ново. Нищо различно от старото мислене, че живея в апартамента си, не в общността. Че съм на собствен остров, не в държавата.

Милозливите веднага ще извадят аргумента, че човекът от Русе с инициали К.П.К. е вероятно толкоз беден, че няма 5 лв. за месечна такса. Хейтърите на съдебното решение ще извият глас за милосърдие, за социални и граждански права. За криворазбрана цивилизация.

Е, тъкмо цивилизацията мотивира решението на етажната собственост. Демокрацията, поне както ходи по Европа, не ни издава равни социални паспорти. Равенството в този му вид ходеше по соца.

Двайсет и пет години по-късно българинът лека-полека трябва да осъзнае, че социалните етажи се намъкват в цивилизацията с демократичните си характеристики. Затова има бедни и богати. Както казва Петър Дънов, равенството е хипотеза. То не движи света.

Трябва да осъзнаваме собственото си можене. Печелившата си кариера, хъс, юпи поведение и да печелим парите, които можем да печелим. Новобогаташите, с какъвто и съмнителен първоначален капитал да тръгнаха, вече оформят по-висок етаж.

Може и да го одумваме, плюем, псуваме, но той съществува с всичките си отрицания и всичките си благини. Животът е битка за повече реализация, пасивните са само публика. Както казват закоравелите циници, доброто не движи света. З

атова, ако нямаш 5 лв. за месечна такса, напусни етажа. Слез там, където е социалната ти характеристика. Слей се със себеподобните и не ругай блока! Ти не си за този блок.

Християнското мислене, вечните милозливци, експонатите от миналото социалистическо равенство (доколкото беше равенство!) ще се прекръстят. Може и да анатемосат. Ала постепенно, колкото и да ни боли, колкото и да не ни харесва, ще трябва да стигнем до собствената си социална истина.

Да я приемем и да се разположим в нейните матрици. В нейните патенти. В нейните разрешения. Или живееш в Бояна, или в Малашевци. Колкото и да е чудно някому, демокрацията храни този модел.

Тя съществува чрез него. Разбира го като вечното човешко стремление за повече прогрес.

Съществува още едно алиби: етажната собственост да търпи тариката, който няма пет кинта, и да го издържа. Докога, защо? И ред още въпроси, които усещането за справедливост разбужда. Ще бъде бая самарянско един блок да отглежда един тарикат.

Тази схема не ражда гражданско поведение. Ражда снизхождение, произвежда непродуктивна нагласа за собствено малодушие, за признаване на тарикатщината. За търпимост на укритието, наречено финансова невъзможност, каквато в случая с блока в Русе не е заявена.

Преходът създава преходни норми. Да не дава господ никому да изпадне от досегашния си етаж. Ала преходът обича да разчиства. Сметки предимно.

Има практиката да лепи етикети, да създава или срива самочувствие, да преобръща поведенчески модели, да доставя бентли или опел кадет.

Наша съседка, някога търсена художничка, изпадна. Понякога спи в ладата си. Понякога някой й купува банани. Ала тя е жена с характер. Дава апартамента си на гости, на студенти, на любовници за една нощ. Действа. Не се примирява. И често няма мангизи за касата на блока. Тогава?

Който работи, знае да си пази името. В бедните си месеци бившата художничка сама предлага да чисти. Става сутрин в шест, все пак много-много да не я гледат ония от социалистическото равенство, и мие входа, стълбите, етажите. Лъска асансьорите. Полива цветята.

Разпределя по пощенските кутии писмата, които куриерите оставят на купчинка. Даже страницата с датата на календара премества. Календар с илюстрации от художника Петров от осмия етаж. Човекът има ателие, галерия, печатница, бизнес.

Веднъж засякох: крие илюстрациите на колегата и после си ги забожда с кабърче на входната врата. Сигурно иска да се прибира у дома през дъхави гори, цъфнала лавандула, виолетови хълмове. Петров е пейзажист.

Етажната собственост е доволна. Изпадналата дама работи за повече от 12 лв. на месец - толкоз ни е таксата. Най-доволен е председателят на домсъвета Красимир Безински. А още по-доволна е етажната собственост.

Безински е бивш футболист от ЦСКА, бивш помощник на треньора Христо Стоичков, обиколил лагери, стадиони, намушкал сума ти голове. Не се свени да мете, да чука леда, да боядисва входа. Без пари коси тревата, бучка цветя, полива.

Осигури от кметството на „Изгрев” кокетни пейки, люлки, кошчета. Както се казва, междублоковото пространство грейна. Превърна се в детска площадка. През лятото майки хвърлят одеяло върху райграса и животът тече на зелено. С всичките му ухания.

Следва най-важното. Художничката тайно се състезава с него. И тя милва цветя, и тя ги полива вечер. Добрият пример заразява, казват. Цялата етажна собственост се промени. Даже и фасовете не си хвърля в тревата. Пазим си зеленото, както се пази име.

В нашата хазна има теч на пари. Понеже все има течове на покрива или по блоковото тяло. Нашата хазна ги запушва тъй както умее. Понякога и Петров хваща мистрията.

Тази социална идилия едва ли е модел за подражание във време, когато се нароиха фирми за професионални домоуправители. Когато новото строителство предлага облекчения, а миенето на входовете - за радост на децата - е задължение на роботи. Игра на апарати.

Русенският съд уважи жалбата на етажната собственост. Пример за подражание. Понеже тарикатът, който и 5 лв. не дава за блока, си е тарикат отвсякъде. Продукт на собственото си нехайство, социален егоист.

Новината намери място в медиите, за да ни накара да отстраняваме гьонсуратите. Европа, колкото и да е далече, не понася поведението на укрития в личното си безхаберие безхаберник. Приятел, бизнесмен в Брюксел, бе глобен с лихва, понеже закъснял с два дни да си плати таксата.

Едно на ръка, че докато вечеряхме, звънна икономката. Беше изтерясала, че над парапета на балкона стърчи и се вижда от улицата байкът на сина му. Свалихме колелото. Битката за Ватерлоо не се състоя. На другата вечер, за да се подпише окончателно мирният договор, поливахме до тъмно райграса пред входа.

Тоя тарикат от Русе знае ли, че тревата иска поливане?