ВКС постанови прокуратурата да плати по 10 000 лева на Пламен Узунов и Пламен Бобоков за нанесени вреди от бездействието си

Прокуратурата остава осъдена да заплати по 10 000 лв. на президентския съветник Пламен Узунов и на индустриалеца Пламен Бобоков за нанесени вреди от бездействие на обвинението по шумното делото за „престъпния сговор“ срещу двамата. Обезщетението се дължи заедно със законната лихва от 24 февруари 2021 година. Това следва от определение на ВКС, който на 26 октомври т.г. отклони жалбата на прокуратурата за касационно разглеждане на делото срещу решение на АС – София, което не само потвърди присъденото по-рано обезщетение от СГС на двамата, но го и увеличи.

Бобоков и Узунов са публични личности, чиято репутация е пострадала от бездействие на разследването, разгласено от Специализираната прокуратура и необяснимо стояло на „трупчета“ извън законовите срокове. Това в обобщен вид са мотивите на съдебния състав на ВКС за недопускане на касационно производство, пише ДЕ ФАКТО.

С отказа си върховните съдии признават и нарушеното право на справедлив процес на Бобоков и Узунов по обвинението на спецпрокуратурата за „престъпен сговор“ между двамата да вредят на държавните интереси, като си разменят публични информации на БТА.

Началото

Началото бе поставено на 9 юли 2020 г. след безпрецедентното нахлуване на Специализираната прокуратура и МВР в президентството и последвалият арест Пламен Узунов и Пламен Бобоков. Спецпрокуратурата обвини секретаря на президента и индустриалеца, че са се сговорили (от януари 2019 г. до май 2020 г.) единият да предава на другия информация за политическото положение в Либия и Украйна, с която Пламен Бобоков, почетен консул на Украйна, не можел да се снабди „по правомерен начин“. В същото време инкриминираната информация бе налична в БТА от публични източници, цитирани от международни агенции.

Последва зашеметяващата гаранция от 1 000 000 лева за Бобоков, по – късно намалена на 10 000. „Престъпният сговор“ бе едно от делата по които безпрепятсвено изтичаше информация от разследвнето, обстоятелство, което по-късно намери обширно място в съдебните решения . Сред огласените данни бяха записи от онлайн кореспонденцията между Бобоков и Узунов. Изтекоха дори разговори между Пламен Бобоков и държавния глава Румен Радев, а независимо от твърдението на бизнесмена, че течът не е от неговия телефон, ( а това значеше, че е контролиран незаконно и телефона на държавния глава) спецпрокуратурата се спотаи за осветената конспирация.

По онова време тя изглеждаше като създадена по мярката на главния прокурор Гешев, който от заден план, скрит зад вездесъщия „наблюдващ прокурор“, контролираше теча и злепоставянето по делата. С днешна дата в НПК бе записано, че спецсредства по делата служат само за разледването без да бъдат вадени на показ, но по-рано времето си беше „тяхно“, можеха да смажат правата на всеки, без косъм да падне от главите на спецпрокуротите, нито от заплатите и кариерите им.

Независимо, че съдилищата поголовно обявяваха действията на спецпрокуратурата за незаконни, обвиненията срещу Бобоков и Узунов за престъпление по чл.282, ал.2 от НК за изпращане на електронни съобщения, както и за престъпен сговор по чл.321, ал.6 от НК, над две години „висяха“ без помръдване. До началото на февруари т.г. , когато прокуратурата тихомълком прекрати делото за „сговора“, съвсем скромно покрай друго съобщение, обяви имената на потърпевшите само с инициали.

Но ПРБ продължи битката срещу вече присъдените обезщетения от съдилищата по ЗОДОВ за нанесени вреди на Бобоков и Узунов от замразеното разследване на обвинението.

Съдебната сага

През февруари 2021 г. Пламен Бобоков и Пламен Узунов заведоха дело за неимуществени вреди срещу прокуратурата по ЗОДОВ за протакане на разследването, което от една страна ги постави в ситуация на непрекъсната несигурност – от една страна невинни заради презумпцията за невиновност до окончателното произнасяне на съда, от друга – под пресата на държавното обвинение и всяване на обществени съмнения, че са „криминални“ герои. Те поискаха по 26 000 лв. обезщетение за тези неимуществени вреди от забавеното производство.

Най-напред Софийският градски съд прие, че правото на ищците за разглеждане на делото в разумен срок е накърнено, а това им е причинило неимуществени вреди, за чието обезщетяване им присъди по 3 000 лв. и отхвърли исковете над тази сума.

През ноември 2022 г. Узунов и Бобоков за втори път осъдиха прокуратурата заради активното бездействие по повдигнатите обвинения и възпрепятстване на достъпа им до съд.

Софийският апелативен съд потвърди решението на СГС, а след като като констатира, че бездейстивето по повдиганото обвинение е продължило далеч над предвидените в НПК срокове без да са извършени действия по разследването, увеличи размера на обезщетенията на двамата на по 10 000 лв., които се дължат заедно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 24.02.2021 г

От свидетелките показания и експертизи по делото, начинът на водене на разследването, АС заключи, че необяснимата му продължителност и неопределеността на ситуацията, е предизвикала тежки отрицателни емоции, повишен стрес и загуба на доверие в обективността на прокуратурата и справедливостта на воденото наказателно производство. Воденето разследването е било тежък удар по авторитета и на двамата.

В искането си за касационно разглеждане на делото ПРБ оспорва завишеното обезщетение, като твърди, че делото е протекло в раумен срок, а поради фактическата и правна сложност е било необходимо да се извършат множество процесуални действия. В насрещна касационна жалба Бобоков и Узунов описват извършените обиски, претърсвания, изземвания, полицейското задържане за 24 часа, „парична гаранция“ като мярка за неоткеление, забраната за напускане на страната, все действия съпроводени с публични съобщения на Специализираната прокуратура, отразени широко в средствата за масова информация. Подчертават, че липсата на активност за приключване на предварителното производство е засегнала авторитета им на публични фигури с добра репутация. Пламен Узунов е бивш вътрешен министър и настоящ секретар на Президента по правни въпроси и антикорупция, а Пламен Бобоков – индустриалец с утвърден авторитет.

Изводите на ВКС: С бездействие прокуратурата е накърнила правото за разглеждане на делата в разумен срок

Като обследва историята на съдебната сага, съставът на ВКС установява, че прокуратурата е накърнила правото на Бобоков и Узунов за разглеждане на делото в разумен срок.

Посочва, че апелтавинят съд е взел предвид, че инкриминираните 21 сходни съобщения в приложението „whatsapp“ е установено още през юни-юли 2020 г., „без да е налице многообразие на обвиненията и усложнени форми на съучастническа дейност, като няма данни делото да съдържа значителен по обем фактически материал“.

Прокуратурата не установява по какви причини е увеличена продължителността на съдебното производство, след като още на 9.7.2020 г. ищците са били привлечени като обвиняеми и би следвало към този момент да са събрани достатъчно доказателства за тяхната вина.

На възраженията на ПРБ, че при определяне отговорността по чл.2б от ЗОДОВ съдът не е обсъдил задълбочено действията на разследващите орган, ВКС отбелязава, че АС „подробно е обсъдил действията на разследващия орган и е достигнал до извода, че тези действия не са били достатъчно експедитивни, налице е значителен период на бездействие, което е прекратено едва след получаване на исковата молба по настоящото дело и следователно правото на ищците на разглеждане на производството в разумен срок е накърнено“.

Подчертава, че от решаващо значение за размера на обезщетението е и обстоятелството, че пострадалите са публични личности и продължаващото извън разумния срок разследване, което е било публично разгласено от Специализираната прокуратура, накърнява тяхната репутация.

Обвиняемите са съдействали на органите на досъдебното производство, поради което не са допринесли за удължаване на срока, заключават още върховните съдии.

Финално

Съдебният състав на ВКС приема, че решението на АС – София съответства на практиката на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Оставя без разглеждане и жалбата на Бобоков и Узунов в сътветстиве с чл.287, ал.4 от ГПК, според който насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Но посочва, че в тази част решението може да бъде обжалвано.

Като отказва касационно производство, ВКС потвърждава решението на АС – София за обезщетение от по 10 000 лв за Бобоков и Узунов заедно с дължимата законова лихва.

Осъжда ПРБ да заплати на двамата и по 900 лева съдебни разноски.

Емблематичният пробив

Решението на съдилищата по казуса за „престъпния сговор“ е сериозен пробив срещу бездействието на обвинението по висящи дела в закритата фаза на наказателните производства.

Едно от най-важните последствия от съдебните решения по случая е, че обезщетяването на вреди по висящо дело не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.

Няма да е изненада, ако последва и дело срещу държавата за вреди от незаконно обвинение, прекратено поради липса на престъпление.

Никое незаконно действие не трябва да остава без справедливо обезщетение и никой незаконно обвинен гражданин – без дължимата публична реабилитация, коментира пред Де Факто Емилия Недева, адвокат на Пламен Узунов. Защитникът на Пламен Бобоков Ина Лулчева бе категорична, че ще съветва бизнесмена да търси репарации от незаконно обвинение.

По това дело не остана принципи от „Ремската харта“ на европейските прокурори, които бившият главен прокурор Иван Гешев и спезцпрокуратурата да не са нарушили, обобщиха адвокатите провала на начинанието да се повдигат обвинения за несъществуващи престъпления.