Поговорката “Пито - платено” е широко използвана в българския език.

Сбито обяснено, означава, че във взаимоотношенията между две страни всяка е получила това, което е искала. Тоест щом една работа е свършена, за нея се полага сътветното възнаграждение.

Странно защо този принцип обаче не се прилага за пътищата, пише 24 часа. Там са се натрупали едни 1,3 млрд. лева, които трябва да се платят за извършена от строителите работа. Трябва, но не се плащат и работата е докарана до друга поговорка - “Пари няма, действате”, което изкара пътните фирми на протест на жълтите павета в София.

Спор за парите няма - правителството признава сумата. Но се държи леко странно с идеите как да бъдат платени. Първоначално бе лансирана идеята да дава гаранции пред банките, че тези пари ще бъдат платени и с тях фирмите да теглят кредити за оборотни средства. Само че тези заеми трябва да се връщат, това не се истински приходи за компаниите.

След това дойде предложение от финансовото министерство средствата да бъдат издължени на части в следващите две години. На теория звучи добре, но има една подробност - щом нещо се фактурира, се дължи ДДС. И излиза, че на строителните фирми ще им се наложи да внесат в хазната към 200 млн. лева косвен данък - точно толкова, колкото им обещават да им дадат до края на тази година. Един вид държавата с едната ръка дава, с другата прибира, а за бизнеса приходи - пак нула.

А пътищата са важни - от една страна, за икономическото развитие, защото там, където има добра инфраструктура, идват и инвестиции.

Но не по-малко важна е пътната безопаснот, защото тя се измерва с човешки животи, които нямат стойност. Колкото по-добре поддържани са шосетата, толкова по-малко са предпоставките за катастрофи. А това означава само едно - повече спасени животи, по-малко икономически загуби от произшествията, и не на последно място - по-добър живот. А точно за това надали е нужно да се пестят пари. Още повече, че те са заработени, а не откраднати.