Хедър Макманами изпраща писмо от гроба.

През 2013 г. тя, майка на малко момиченце, е диагностицирана с рак на гърдата. Сега, на едва 36 години, вече не е на този свят, пише Площад Славейков.

Но преди да си отиде, е поверила на съпруга си Джеф писмо, което той да публикува във Фейсбук, след като почине.

Говорейки от Отвъдното, Хедър иска от хората да разказват на дъщеря ѝ Бриана колко я обича.

Убедена е и че не е изгубила от рака – а е спечелила една голяма битка, за да живее щастливо толкова време въпреки него.

Най-вече обаче се моли на всички нас да ценим всеки ден, който имаме, и да почерпим колкото можем от крехкото приключение на живота.

Предоставяме ви пълния текст на писмото.

Така… Имам добри и лоши новини. Лошата новина, очевидно, е, че съм мъртва. Добрата е, че ако четете това, вие най-вероятно не сте (освен ако няма Wi-Fi в отвъдния живот). Да, гадно е. По-гадно е, отколкото може да се каже с думи, но съм дяволски щастлива, че имах живот пълен с любов, радост и удивителни приятели. Късметлийка съм честно да кажа, че не съжалявам за нищо и че изразходих всяка капчица от енергията си, за да живея пълноценно. Обичам всички ви и благодаря за този чудесен живот.

Която и религия да ви носи комфорт, щастлива съм, че го имате. Въпреки това, уважете това, че ние не сме религиозни. Моля, моля, моля, не казвайте на Бриана, че съм в рая. В нейното възприятие това значи, че съм избрала да съм другаде и да я изоставя. А всъщност аз направих всичко възможно да съм тук, с нея, и няма никое, НИКОЕ място, което бих предпочела пред това да съм с нея и Джеф. Моля ви да не я объркате и да я оставяте да мисли и за секунда, че не е така.

Защото аз не съм в рая. Аз съм тук. Но вече не в това скапано тяло, което се обърна срещу мен. Моята енергия, моята любов, моят смях, невероятните спомени – всичко това е тук с вас. Моля, не мислете за мен с тъга и жалост. Усмихнете се, като знаете какво сме преживяли заедно, какво страхотно време! Ужасно мразя да натъжавам хората. Повече от всичко обичам да ги разсмивам, да виждам как се усмихват, така че, моля ви, вместо да живеете в оплакване на трагичната ми съдба, радвайте се на спомените, които сме създали заедно, на забавлението, което сме преживяли.

Умолявам ви, разказвайте на Бриана истории, така че тя да знае колко много я обичам и колко горда ще бъда винаги с нея (и ме изкарайте дооооста по-готина, отколкото съм). Защото няма нещо, което обичам повече от това да съм майчицата ѝ. Всеки момент с нея беше щастие, каквото не можех дори да си представя преди тя не се появи на този свят.

Не казвам, че изгубих от рака. Ракът може и да е взел почти всичко от мен, но никога не ми отне любовта, надеждата и радостта. Не беше „битка“, беше просто животът, който често е брутално случаен и несправедлив, просто така става понякога. Не изгубих, по дяволите. Начинът, по който живях с години с рак, е нещо, което определям като голяма победа. Помнете това.

Най-важното – бях невъобразима късметлийка да прекарам повече от десетилетие с любовта на живота си и мой най-добър приятел, Джеф. Истинска любов, истински сродни души. Всеки ден беше изпълнен със смях и любов. Той е най-добрият съпруг във Вселената. През целия ми път с рака, той никога дори не се поколеба, докато много хора просто биха побягнали. Дори в най-лошите дни, които можете да си представите, намирахме начин да се смеем заедно. Обичам го повече от самия живот и искрено вярвам, че любов като тази е толкова специална, че ще живее вечно.

Времето е най-ценното нещо в света и да споделя толкова много от живота си с Джеф ме прави изключително благодарна. Обичам те, Джеф. Вярвам, че това чисто очарование, което е Бриана, е нашата оживяла любов, което е много красиво. Разбива ми сърцето да се налага да кажа „сбогом“. Ако е и наполовина толкова тъжно за вас, колкото за мен, ми разбива сърцето повторно, защото последното, което искам, е да ви натъжавам. Надявам се, че с времето ще започнете да мислите за мен и да се усмихвате и смеето, защото ама че живот имахме, а? Потърсете в „Гугъл“ Physicist’s Eulogy и знайте, че е научен факт, че винаги ще бъда с вас двамата по някакъв начин. Знам, че ако поспрете и се вгледате наистина внимателно, аз ще бъда там с вас (не по зловещия начин). Вие сте моят свят и обичам всяка секунда от времето, което сме прекарали заедно.

Приятели, обичам ви всички и ви благодаря за най-чудесния и вдъхновяващ живот. Благодаря и на всички тези страхотни лекари и медицински сестри, които така добре се грижиха за мен. Не се съмнявам, че те ми дадоха всеки възможен добър ден, който можаха. От дъното на душата си желая на всичките си приятели дълъг, здрав живот и се надявам да изпитате същата признателност за всеки ден, каквато и аз.

Ако отидете на погребението ми, моля ви след това да направите сметка в бара, от която да се гордея. По дяволите, надуйте Keg on My Coffin (бел. ред. – „Кег върху ковчега ми“) и се разтанцувайте за мен (защото трябва да има пространство за танци). Отпразнувайте красотата на живота с разбиващо парти, защото знаете, че това е, което искам и вярвам, че по някакъв странен начин ще намеря начин да съм там (наясно сте колко мразя да пропускам забавления).

Готвя се да навестявам всеки един от вас, така че това не е точно „сбогом“, предвид че ще ви видя по-късно. Моля ви, направете ми услуга и отделяйте по няколко минути всеки ден за признателност към крехкото приключение, което е този луд живот.

И никога не забравяйте – всеки ден има значение."