Хората никога не са готови за смъртта на родителите си.

Най-трудното време е, когато сте вече възрастен и сте станали най-накрая близък приятел с родителите си.

Вие сте осъзнали, че техните съвети са мъдри и всичко, което са правили, но не ви е харесвало като тийнейджър, е било само за ваше добро.

“Загубих и двамата си родители в рамките на 2 години: Майка ми почина съвсем неочаквано, а баща ми – скоро след като му откриха рак… Майка ми беше човекът, който можеше да види  душата ми и да получи отговор. Тя ме научи на човечност и отзивчивост. Баща ми беше склонен към сарказъм, реалист, един от най-честните и щедри хора, които съм срещала.

Моята мъка премина през няколко етапа, но аз никога няма да бъда готова напълно да се справя с тази тъга.

1) Телефонът ми вече никога не се намира на по-малко от метър от мен, защото последният път, когато го оставих в другата стая, аз пропуснах обаждането за смъртта на майка ми.

2) Мисълта, че майка ми я няма вече, стана болезнена за мен буквално: почти половин година след смъртта й, не можех да ям и се чувствах болна.

3) Смъртта им почти прекъсна отношенията ми с далечните роднини.

4) Аз бях ужасно разстроена, че синът ми не успя да има щастието да общува с баба си и дядо си. Не мога да си намеря мира, макар че знам, че те щяха да се обичат силно.

5) За нищо не бих променила времето, което съм прекарвала с тях. Но понякога ми се струва, че щях да преодолея загубата по-лесно, ако всичко се бе случило, когато бях много по-млада. Болезнените спомени щяха бъдат по-малко.

6) Не се оплаквайте като мен от родителите си. В замяна на това, можете да получите една дълга и емоционална реч за това как трябва да ги ценим и да им благодарим. Ако е възможно, аз не бих се поколебала да бъда на ваше място, затова не се безпокойте за живите. Просто започнете да осъзнавате истинската стойност на живота.

7) Усещането е подобно, като да станеш вдовица. Вие изведнъж се озовавате в “клуба”, в който никога никой не би искал да бъде. Някой може ли да ми каже как мога да се измъкна от този клуб?

8) Другите членове на “клуба” са единствените хора, които наистина разбират какво се случва с вас. Те просто знаят, че е невъзможно да се обясни.

9) Животът продължава, но от време на време, дори и няколко години по-късно, изведнъж може отново да се почувствате претоварени, като че ли се е случило вчера.

10) Възможно е неволно да започнете да чувствате завист, когато видите приятели или непознати с родителите си. Завист от това, че просто вечерят заедно. Ужасно се разстройваш поради факта, че майка ти никога няма да може да организира рождения ден на своето дете, както и всички важни дати и празници, никога няма да бъде същото като преди …

И сега, дори 10 години след смъртта на родителите ми, в някои важни моменти автоматично посягам към телефона. И тогава изведнъж се сещам, че аз не мога да им се обадя …

Тяхната смърт промени завинаги мен и моето виждане за света. По някакъв странен начин това ме направи по-добра майка, защото винаги си мисля за това, какви спомени да оставя за мен в моя син и как влияя на живота му, докато съм жива. Той заслужава през цялото време да чувства любовта ми. Всичко, на което го уча и инвестирам в него сега, ще стане негово наследство, когато ме няма…"